Той е като бомба. И всички очакват това от него. Въпросът е как тази бомба със закъснител избухва. На сцената. И не само. И вокално, и емоционално, срещата с него е неочакван прилив на живот, щастие и добра енергия...
Има дълбочината на Висоцки, рок дързостта на Елвис, свободата на джаза, цветността на пънка и безкрайното благородство на истински джентълмен. На моменти концертът прилича на стендъп шоу, в което той, артистът, се разкрива с болезнена щедрост, с почти (не)очакван актьорски потенциал.
В една от паузите споделя, че баща му го сравнявал с Нийл Даймънд, което приема за най-големия комплимент. И това би прозвучало нелепо само, ако не си преживял Гару... А щастието да преживеят Гару имаха всичките над 3500 души, изпълнили до краен предел зала 1 на НДК на 24 септември вечерта.
Той е личност, която сякаш е достигнала до особен етап на вътрешно пренареждане – не толкова до отказ от миналото, колкото до опит да го интегрира. Гару говори за настоящето като за свое „утре“ – нагласа, която издава силна потребност от непосредствено преживяване на живота. При него времето не изглежда като поредица от цели, които трябва да бъдат постигнати, а като непрекъснато преживяване, което трябва да бъде вкусено. В тази спонтанност се усеща човек, който е мислил много за идентичността си. Признанието, че му е трудно да говори за себе си, е особено показателно. Парадоксално, зад публичния артист стои човек, който не изглежда напълно привлечен от самия акт на самопредставянето. Той дори поставя под въпрос егото като начин на творчество. Затова „автентичност“ звучи не просто като положителна характеристика, а като личен принцип – необходимост да съвпадат човекът, преживяването и изразът.
В отношенията му с Квазимодо се вижда друга психологическа граница. Той описва персонажа почти като отделна идентичност – извън сцената е Гару, на сцената става Квазимодо. Днес обаче не се опитва да се освободи от този образ, а го приема като част от историята си. Това предполага по-скоро интегриране, отколкото отхвърляне на миналото.
Най-интересната промяна личи в отношението му към самотата. Човек, който признава, че дълго е избягвал да бъде сам и се е обграждал с хора, постепенно открива в уединението не заплаха, а ресурс. Уточнява, че за него истинската самота е сред природата, далеч от телефона. Това е търсене не на изолация, а на връщане към по-непосредствено усещане за собственото място в света. И тук се срещат зрелостта и детското в него. Затова „Удовлетворение“ като име на следващата глава звучи почти като естествено продължение на всичко казано. След години на движение, сцена, признание и постоянно общуване с публиката, той сякаш измества фокуса от това да получаваш още към това да разпознаеш достатъчността. „Въпреки“ това, Гару е готов да се върне в София още следващата година…
Гару (Garou) в разговор с Даниел Димитров, в първото си интервю за българска медия – за новото начало, отношението към времето и зрелостта, връзката си с Квазимодо и песента Seul, за преоткриването на самотата, за свободата, за автентичността и удовлетворението като водещи ценности.
По думите Ви албумът Un meilleur lendemain е ново начало, но и автобиографична равносметка. В България често казваме, че утре започва от днес. Кога започна Вашето утре? Имаше ли конкретен момент и импулс през 2024 или 2025 година...
- Аз наистина винаги живея в настоящето. Вкусвам настоящето така, сякаш няма утре. Така че моето настояще вече е утре, защото това е непрекъснатостта на това да грабнеш живота и да му се наслаждаваш.
Разбира се, че има промени, защото човек остарява, но в същото време малкото дете все още е тук. Факт е, че това ми го казват много хора: „Ти си като дете“ (Смее се – бел. а.).
Много емоции ли има у Вас при срещата на Гару, когото публиката помни и очаква, и Гару, който тепърва се опитва да бъде открит...
- Толкова е... (Замисля – бел. а.).
Аз съм голяма щастливец. Това е магическо преживяване – да дойдеш в страна, в която не се говори френски, и въпреки всички тези години, хората все още да те посрещат тук. Това е невероятно. Така че наистина се чувствам късметлия и все още вярвам в мисията на международния език на музиката. Да споделяш музиката си с нови хора, с нова публика – това е магия.
Когато пишете за себе си, по-лесно ли е да бъдете честен или точно обратното – по-трудно...
- Това е много добър въпрос, защото мисля, че много хора са се опитвали да пишат за мен, а през повечето време аз не избирах особено тези песни (Смее се – бел. а.).
Защото, не знам... Всичко е въпрос на его. Някои артисти са напълно потопени в тази версия на егото, в този първичен начин да говориш за себе си. Разбира се, когато пишех песните за последния албум, аз написах всичко, така че то идваше много повече от мен и от собствените ми преживявания. Но ми е много трудно да говоря за себе си...
Има ли е моменти, в които сте искали да се освободите от Квазимодо, или сте благодарен, че този герой е неизменна част от Вашата история?
- Той е част от историята, разбира се. По определен начин се освободих от него, защото беше сякаш някой друг излизаше на сцената. Дори през всичките онези години, когато изпълнявах Квазимодо, на всеки концерт – когато бях извън сцената, бях извън Квазимодо, а когато излизах на сцената, се превръщах в Квазимодо.
Но, разбира се, от гледна точка на публиката аз все още съм свързан с него и съм наистина, наистина щастлив от това. Защото всеки път, когато облека костюма – вокалния костюм, и запея песните, се случва нещо невероятно. И все още го виждам в реакцията на публиката. А и не ми омръзва да пея Belle, защото това е толкова невероятна песен.
Песента Seul е на повече от 20 години. Днес, когато я пеете, чувате ли в нея същия човек, който я е изпял тогава?
- Забавно е, защото означава „Сам“ и казва, че ако не си бил сам в живота си, не можеш да обичаш или да преследваш нещо, защото изпитваш самота. Така че самотата е важна. А аз винаги съм се страхувал... (Замисля – бел. а.).
Не знам дали „страхувал“ е правилната дума, но никога не съм искал да бъда самотен. Затова винаги съм се обграждал с хора. Винаги съм живял по този начин. Но все повече започвам да виждам съкровището, което самотата може да бъде, по определен начин. А за мен това е самотата сред природата. Не самотата в телефона ми, както е при толкова много хора днес... (Смее се – бел. а.).
Трябва да отида сред природата и да почувствам, че съм само една малка част от целия този свят...
Навремето пеете за свободата като за мечта. Как изглежда свободата за Вас днес?
- Всъщност, неотдавна в главата ми дойде една мисъл и осъзнах, че за мен щастието не е в това да имаш повече. Щастието е да изпитваш удовлетворение. Ако си доволен от това, което имаш, и не искаш повече, мислейки си, че така ще бъдеш по-щастлив – това е щастието.
Мисля същото и за свободата, защото ако не искаш... (Замисля – бел. а.). Свободата не означава да можеш да правиш каквото си поискаш. Свободата е да знаеш, че постъпваш правилно и че си на правилното място.
Ако трябва да дадете име на следващата глава от живота си, как бихте я нарекли?
- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Удовлетворение (Смее се – бел. а.).
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Думата, която е моят лайтмотив, най-важната за мен, и мисля, че наистина ме описва, е автентичност. Автентичен.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Любовта (Смее се – бел. а.).
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
