Когато акустиката се пречупва през тялото, музиката пронизва душата, а съществото ти сякаш вибрира повече от артиста срещу теб. Когато физическото ти присъствие се превърне във функцията на радар, който улавя собствени мелодии, вече не си просто слушател. Ти си част от инструмента...
Точно това се случи на 22 септември в столичната „Топлоцентрала“, където за първи път у нас гостува Merzbow, проектът на японския артист Масами Акита (Masami Akita), една от най-важните фигури в историята на noise музиката.
И мястото, и самият Масами се оказаха своеобразна метафора на това да се почувстваш като „тестер“ на уши, нос и гърло – буквално и без да се усетиш. Летиш, спиш прав, хвърчиш, трепериш, обичаш внезапно, и всичко това без никакви стимуланти. Красив екстремизъм, който не просто издевателства над притъпените ти сетива, не просто ги буди и не просто дразни конвенционално подредената ти естетика. А те насища и пренасища със звучност, която сякаш пренарежда клетките ти в нова хармония...
Тук обаче започва истинският парадокс на Merzbow. Шумът не е отсъствие на музика. Шумът е отказ да приемеш предварително определена граница на това какво може да бъде музика...
Няма припев, който да чакаш. Няма китарно соло, което да разпознаеш. Няма мелодия, която да запееш след концерта. Тя не остава непременно като мотив, а като физическо усещане. Като следа от звук в тялото. Точно там се намира и ексклузивността на преживяването. И когато след края на концерта шумът спре, тишината вече не е същата.
Защото някъде между камъка, ножицата и хартията – между предмета, машината и човешкото тяло, Масами Акита е построил своя собствен Merzbau върху теб. Само че вместо от отпадъци, е направен от звук. И вместо да влезеш в него, трябва да го оставиш да влезе в теб...
„Гаражът“ се оказва лаборатория
Пултът на Масами Акита прилича на част от гаража на средностатистически чичко, който в свободното си време се занимава с жички. Кабели, устройства, педали, електроника, метал, контролери... На пръв поглед, всичко изглежда едновременно случайно и почти смешно битово. Очевидно, всичко това е измамно и грешно първо впечатление.
Защото при Merzbow техниката не е просто средство, а част от композицията. Акита от десетилетия превръща технологията в материал, както художникът работи с боя, камък или хартия. Звукът може да бъде генериран, претоварен, разрязан, повторен, деформиран, наслагван, физически усетен. Положението е „камък, ножица, хартия“, но всеки от тези три елемента е натоварен със смисъл и безкрайни конотации.
При Merzbow дори най-обикновеният предмет може да престане да бъде това, което е. Известно е, че в ранната си работа Акита използва близко микрофониране, триене на микрофона в предмети, претоварване на нивата и така наречения material action – метод, при който самото физическо действие върху материал се превръща в звук. Още тогава става ясно, че неговият интерес не е към виртуозното възпроизвеждане на вече съществуваща музикална форма, а към откриването на звуков потенциал там, където традиционната музика не го търси. Това е важно, защото Merzbow никога не е бил просто „много шумен“.
От Dada до шума
Името Merzbow само по себе си е малък манифест. Акита се вдъхновява от германския художник Курт Швитерс и неговото Merzbau – постоянно променящо се пространство от намерени предмети, фрагменти, материали и лични артефакти. Швитерс превръща дома си в своеобразен жив колаж, който постепенно обхваща помещенията и архитектурата около него. MoMA го описва като произведение, което е едновременно процес, философия и начин на живот – непрекъснато разрастващ се walk-in collage.
За Акита тази идея е фундаментална. Както Швитерс събира парчета от света и ги превръща в ново произведение, Merzbow събира звукови фрагменти – индустриални шумове, електронни смущения, обратна връзка, метал, синтетични текстури, записи, грешки, и ги превръща в нещо, което вече не може да бъде върнато до отделните си съставни части.
Така Merzbow не е просто име на музикален проект. Това е метод на мислене. Принципът на колажа се пренася от визуалното към звуковото, от образа към акустиката, от предмета към честотата... И точно затова историята на Merzbow е невъзможно да бъде разказана само като история на един музикант.
Преди noise да стане жанр
Масами Акита започва Merzbow в Токио през 1979 г., първоначално като дует с Кийоши Мизутани. В началото на 80-те започва да издава записи на касети чрез собствения си лейбъл Lowest Music & Arts – структура, създадена и като средство за обмен с други представители на ъндърграунд сцената. По-късно основава ZSF Produkt, която се превръща в друга важна платформа за японската експериментална и industrial сцена.
Това се случва в момент, когато noise music още не е стабилен, лесно разпознаваем жанр с установена естетика. В интервю Акита говори именно за това ранно усещане – че в началото не е съществувала готова категория, в която той просто да се постави. Трябвало е първо да бъде създадено самото пространство, в което тази музика да може да бъде мислена. Това е една от причините историческата значимост на Merzbow да е по-голяма от екзотиката на неговия звук.
Акита не просто се присъединява към определена сцена. Той помага да бъде оформена сцена. Почти едновременно в Япония се появяват и други ключови фигури на радикалния noise, сред които Hijokaidan. Постепенно се оформя това, което по-късно Западът ще започне да нарича Japanoise – етикет, който всъщност идва отвън и обобщава разнообразна японска традиция на експериментален, физически и често крайно агресивен звук.
От касетата до стената от звук
В продължение на повече от четири десетилетия Merzbow непрекъснато сменя инструментите, технологиите и методите си. През 80-те години има касети, самиздат, аналогови експерименти и домашни записи. През 90-те звукът става все по-плътен, физически и екстремен. Този период включва ключови албуми като Venereology и Pulse Demon – записи, които постепенно превръщат Merzbow в международен еталон за това докъде може да бъде доведена идеята за noise.
През 90-те Акита достига и до лейбъла Relapse, познат преди всичко с изданията си в death metal и grindcore. Това не е случайно съседство – музиката на Merzbow споделя с екстремния метъл интереса към скоростта, физическата агресия, дисторшъна и разрушаването на конвенционалната музикална форма.
Следва дигиталната епоха. В края на 90-те и началото на 21-и век лаптопът се превръща в инструмент за живите изпълнения. Акита използва възможностите на компютърната обработка, но по-късно постепенно се връща към аналоговата техника и към по-физическия начин на работа със звука. Историята на Merzbow всъщност е и история на самата промяна в начина, по който електронната музика се прави – от касетата, през аналоговата електроника, до лаптопа и обратно към хардуера. И затова гледката на пулта му в „Топлоцентрала“ е толкова измамна. Там няма „ретро“ и няма „модерно“. Има материал.
450? 500? Стотици...
От 1980 г. насам, Акита е издал стотици записи – солови албуми, live записи, split издания, преиздания, архивни материали и колаборации. Различните дискографски каталози броят различно типовете издания; Roland например говори за над 500 издания, а подробните дискографии отделят стотици студийни и други записи. И това число не е просто куриоз. То променя начина, по който трябва да се мисли за Merzbow.
Има записи, които излизат отново десетилетия по-късно. Има неиздавани материали, които получават нов живот. Има преиздания на работи от началото на 2000-те. Само през 2026 г. каталогът продължава да се разширява с нови издания и архивни записи.
Само броени дни преди софийския концерт излезе The New Peasantry, съвместна работа на Merzbow и Vanity Productions, публикувана на 4 септември 2026 г. Албумът съдържа две композиции с обща продължителност около 45 минути. Така че когато Масами Акита се появява на сцената в София, той не идва от миналото. Той идва от продължаващо настояще...
Шумът като пространство
Да го наречеш просто „екстремен“, означава да обърнеш внимание само на силата. Да го наречеш „хаотичен“, означава да пропуснеш структурата. Да кажеш, че музиката му е „непоносима“, означава да опишеш единствено първата реакция на тялото... Но зад стената от звук има композиция. Има плътност. Има динамика. Има повторение. Има пауза, дори когато паузата не прилича на тишина. Има микроскопични промени в текстурата, които се чуват едва когато престанеш да очакваш мелодия в традиционния смисъл.
Самият Акита говори за своя подход не просто като за въпрос на сила на звука, а като за работа с текстура и честота. В това отношение, той може да се възприема почти като архитектура – звукът не се развива непременно „напред“, а се разгръща около слушателя. Тогава тялото се превръща в слушател. Ушите вече не са единственият инструмент. Гръдният кош чува баса. Кожата усеща вибрацията. Зъбите, синусите, гърлото и вътрешното ухо започват да участват в преживяването... Физическото присъствие се превръща в радар...
Отношение към света
Екстремизмът при Merzbow не се изчерпва със звука. От около 2003 г. Акита се определя като vegan и straight edge, а темите за правата на животните стават важна част от публичната и артистичната му позиция. Той говори открито срещу индустриалното животновъдство, лова, производството на кожи, китолова и лова на делфини.
Официалният сайт на проекта определя Merzbow като Vegan Straight Edge Noise Project и посочва тези теми като част от неговата художествена работа. Тук също има връзка с принципа на колажа. В света на Акита няма ясно отделена граница между музика, визуално изкуство, политика, етика, литература и ежедневие. Както шумът може да бъде музика, така и музиката може да бъде позиция.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
