От публично самонараняване, през игри, склоняващи към самоубийство, до дишане на райски газ. Опасната мода сред децата има много лица и в почти всички случаи води до негативни последствия. Вижте какви са зловредните „трендове“ през годините.

Снимка: btvnovinite.bg

Шоково приспиване

Още през 90-те години става популярен експериментът „шоково приспиване“. При притискане с ръка на сънната артерия, деца приспиват свои връстници. Освен до заспиване, може да се стигне и до загуба на съзнание. Приспиването е последвано от шоково събуждане, а детето не помни нищо.

Играта се разпространява светкавично, а интернет форуми дават точни инструкции как да приспиш някого. Експерментът е много опасен, тъй като пристискането на сънната артерия може да причини изпадане в кома и дори смърт.

Самонараняване

Емо субкултурата завладява голяма част от тийнейджърите в периода 2008-2012 г. Смята се, че движението масово тласка децата към депресия и ги подтиква към публично самонараняване и самоубийства. През 2012 г. данните сочат, че за година 10 деца у нас са се лекували в психиатрия, като последният случай към онзи момент е на момиче в 7 клас, направило опит за самоубийство с хапчета пред камера.

Децата емо
Снимка: bTV

Чешко проучване от 2018 г. изследва нагласите към суицидно поведение и самонараняване при емо юноши. Участниците съобщават за нагласи, които включват високо приемане на подобно поведение. Няма обаче данни колко от случаите на самоубийства сред децата са свързани с емо субкултурата.

Снимка: iStock

Екстремни селфита

Модата на опасните селфита става популярна няколко години по-късно. Тя се изразява в търсене на различни екстремни места и начини за снимане – на ръба на високи сгради и строежи, върху влакове и вагони, на ЖП релси. Целта на децата е да съберат повече популярност в социалните мрежи. В България няколко безразсъдни селфита завършват с фатален край. Други водят до тежки поражения.

Снимка: iStock

През 2014 година след опит да се снима върху цистерна на ЖП гарата в Нова Загора, 12-годишно момиче е поразено от волтова дъга и почива.

През 2016 г. се случва подобен инцидент. Тогава пострада 14-годишно момче. Отново заради селфи, то се качва на вагон на гара „Филипово” в Пловдив и е поразено от волтова дъга.

През 2017 г. в Бургас 16-годишен се прострелва с газов пистолет, за щастие - не фатално. По думите му инцидентът се случва заради опит за селфи с оръжието.

Най-много са инцидентите, включващи опити за екстремно селфи върху влакове и вагони. Между 2016 и 2019 година броят им е 9, като фатални са 4 от тях, твърдят от „Железопътна инфраструктура”.

Снимка: iStock

Опасната мода е популярна не само сред децата. Глобално проучване през 2018 г. разкрива, че опитите за екстремни селфита са убили 259 души в периода 2011-2017 г.

През 2021 г. пък изследване на испанската фондация iO разкрива, че между януари 2008 г. и юли 2021 г. най-малко 379 души са загинали заради смъртоносно селфи.

Страните с най-голям брой съобщени смъртни случаи са Индия (100), Съединените щати (39) и Русия (33).

„Син кит“

Може би сте чували за онлайн играта „Син кит“. Тя тръгва от Русия през 2015 г., а само за четири години достига до 19 държави на пет континента. В България става популярна сред учениците през 2017 г.

Снимка: bTV

Играта се разпространява в онлайн групи и включва изпълняване на мисии, някои от които опасни за здравето и живота. Участниците са предизвиквани да подпалят дома или училището си, или да извършат кражба, като трябва да документират всяко действие със снимка. Ако не го направят, получават заплахи, че ще бъдат убити. Последната „задача“ е подтик към самоубийство.

Играта добива популярност, след като в социалните мрежи се появява информация, че тя е довела до самоубийството на над 130 деца в Русия. Доклад на „Новая газета“, както и проучване на баща (самоубийството на детето му се свързва със „Син кит“) посочват този брой. Въпреки това, нито едно самоубийство досега не е доказано, че е свързано с тези онлайн групи - нито от журналисти, нито от полицията.

Снимка: bTV

Според анализ в социалните медии на предизвикателството „Син кит“ през 2018 г. броят на свързаните с играта самоубийства са както следва: Аржентина – 3, Пакистан – 2, Бангладеш – 2, Португалия – 2, Бразилия – 4, Русия – 130, Чили – 3, Саудистка Арабия – 1, Китай – 1, Сърбия – 1, Индия – 1, Испания – 1, Ирландия – 1, Турция – 1, Италия – 2, САЩ – 4, Кения – 1, Уругвай – 1.

Снимка: bTV

Предизвикателството Момо

Малко след „Син кит“ в социалните мрежи се появява подобна игра, позната като „Предизвикателството Момо“. Родители в България сигнализират, че са попадали на Момо в интернет. То представлява ужасяваща кукла с изпъкнали очи и изкривена усмивка, която те предизвиква да започнеш игра, като ѝ пишеш в WhatsApp. Ако изпратиш съобщението, Момо започва да те приканва да се самонараняваш и завършва със заплаха, че ако не се самоубиеш, ще пострадат близките ти.

През август 2018 г. The Economic Times пише, че играта е взела две жертви в Индия – на 18 и 26 години, а първият смъртен случай е на 12-годишно момиче от Аржентина.

Райски газ

Вдишването на райски газ е част от новата мода при младежите. Той се използва като вид опиат, предизвиква еуфория и замайване. Вдишва се чрез капсули, които се поставят във устройство, наречено сифон за сметана, и се източват в балон. 

През август тази година непълнолетен влиза в болница след употреба на алкохол и райски газ.

Според специалисти газът е опасен както за черния дроб и бъбреците, така и за централната нервна система. Предизвиква координационни смущения, халюцинации, неврологични проблеми. Може да доведе до загуба на съзнание и до задушаване.

Позовавайки се на доклад на Службата за национална статистика, уебсайтът The Conversation пише, че азотният оксид, по-познат като райски газ, е свързан с 56 смъртни случая между 2001 г. и 2020 г. в Англия и Уелс.

Магнитни топчета

Няколко са случаите в България, при които деца поглъщат „на шега“ магнитни топчета. Причината е предизвикателство в социалната мрежа TikTok – имитиране на пиърсинг, като се постави топче върху езика.

Снимка: Хиполенд

Направени от много силна магнитна сплав, когато попаднат в корема на детето, топчетата се залепват едно за друго и могат да бъдат изключително опасни за живота. Трудни са за диагностика, а симптомите се появяват късно.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От 2009 г. до 2018 г. в САЩ има два смъртни случая  след поглъщане на магнитни топчета. Случаите на лекувани в спешни отделения на болници поради същата причина там са около 4500. Голяма част от тях са на деца на възраст от 11 месеца до 16 години.

Лягане на пешеходни пътеки

Лягането върху пешеходни пътеки на пътя е сравнително нова „игра“. Прави се с цел забавление и изпитване на реакцията на шофьорите.

Забавно за децата, това е изключително опасно и може да бъде истински шок за родителите им и за шофьорите на пътя. „Играта“ набира популярност в интернет и в частност в TikTok.

Никотинови дъвки

Снимка: bTV

Модата на „паучовете“ е най-новата опасна тенденция сред учениците. Паучовете, приличащи на дъвки се употребяват масово от ученици в училищата. Те представляват малки пакетчета, пълни с вещество с високо съдържание на никотин. Казват, че ги взимат с ефект успокоение. Според специалисти „паучовете“ могат да причинят високо кръвно налягане, сърцебиене, а в големи количества дори рак.

Повечето опасни тенденции набират популярност в социалните мрежи. Затова важен е контролът на децата до интернет съдържанието и тяхната култура на потребление онлайн.

У нас Националният център за безопасен интернет е основната организация, която се грижи за безопасността на децата в онлайн пространството и дава информация за рисковете в мрежата.

Редица кампании на различни институции и организации също поставят фокуса върху децата и интернет като „Пази детето в интернет“, „Бдителни родители“, „Сърфирам безопасно“ и др.

Безопасността на децата в интернет е сред приоритетите на ЕС. Чрез различни програми и стратегии Европейската комисия цели да повиши информираността относно рисковете в мрежата и грамотността на онлайн потребителите.

Снимка: iStock

В глобален план УНИЦЕФ e организацията, която работи за защитата на децата онлайн и за това интернет да бъде безопасно място. Чрез своите проекти Global Kids Online и Disrupting Harm УНИЦЕФ събира доказателства за цифровите права на децата, техните възможности и рисковете.