Те изглеждат различно – с дълги бретони, силен грим и множество пиърсинги. Слушат и странна за останалите музика. Опитват се да изглеждат негативни и нещастни. На първо четене става въпрос за признаци, които са типични за дадена субкултура – в този случай ЕМО.

В интернет търсачките словесното съчетание „ЕМО форум” дава над девет милиона резултата. Там тийнейджърите, последователи на тази субкултура, се събират, за да обсъждат важни за тях теми, да споделят музикалните си предпочитания или просто да покажат новите си прическа и грим.

Понякога обаче външният вид, съчетан с поведенчески прояви, е признак за проблем, твърдят психолози. Габриела Наплатанова разговаря с експертите по темата Блага Русева и д-р Димитър Батуров.

Б.Р.: Тази субкултура се нарича ЕМО и хората, които участват в нея, се наричат ЕМО – от емоционален, от емоция. Естествено, като всяка субкултура, тя има определени правила, има определени норми и ритуали, които трябва да се спазват и определени разбирания. Членовете, които се включват в субкултурата, участват, спазват нейните правила, привличат други хора, пропагандират техните разбирания и когато човек съзре, евентуално избира друг начин за идентификация или се саморазрушава.

При вас е имало конкретен случай - момиче, което е било засегнато и е трябвало да провеждате терапия?

Д.Б.: Имали сме не само този случай. Вариант, в който алармиращият признак беше опит за самоубийство, след което тръгнахме по логиката на издирване на причината. Когато бяхме в някаква форма допуснати до интернет пространството, се натъкнахме на видове братства, които изповядват тази форма на вид самоизява, вид самоутвърждаване.

Най-важното в случая – като апел към близки и родители, проблемът не може да бъде изолиран само към детето. Винаги страда цялото семейство. Самите родители трябва да търсят първоизточника в себе си.

Какви са проявите и как родителите да ги разпознаят от това, че детето им слуша алтернативен стил музика, например?

Б.Р.: Има и поведенчески прояви. В тяхната група са истеричните прояви, когато детето реагира много бурно, крещи, когато му задават въпроси. Също така депресивният фон на настроението – постоянно се оплаква, гледа негативно на нещата. Музиката, която слуша, обикновено е свързана с някакво неприятно, негативно преживяване, което е много депресивно. Не само, че текстът на песента е тъжен, но този тип песни могат да съдържат викове, стонове, освен в съдържателния аспект на песните.

Друг начин, по който родителите могат да разпознаят, това са белезите по тялото, самонараняванията. Едно от 50-те правила, които изброяват ЕМО субкултурата, че трябва да бъдат спазвани е, че детето трябва да се самонаранява, непрестанно да показва пред околните, че страда, че не е добре, да го прави демонстративно пред всички. Също така е добре родителите да контролират и интернет пространството. Добре би било да проверяват какво публикува детето във Фейсбук, например. Всички тези поведенчески прояви се правят с цел демонстрация, с цел манипулация или с цел подаване на сигнал за помощ.

Колко време отне терапията с това дете и колко общо случая сте имали?

Д.Б.: Минималната терапия отнема около година, плюс промяна на средата, формиране на нови ценности, в които активно участва и членовете на семейството, които поемат строго определени ангажименти по отношение на начин на поведение. Около 10 случая имаме до момента. За първи път в началото на миналата година тръгнахме да се занимаваме с този вид случаи.

Има ли общности в България в гимназиите – очевидно, че тийнейджърите са най-уязвими?

Б.Р.: При всички положения има, но изследване не е правено. Би било добре да се направи, има хора, които само с това се занимават. Често се правят при такъв род въпроси. Ако възрастните имат интерес да запазят младите и да ги изградят като качествени личности, биха направили такова изследване. Мисля, че си струва. Това, което видях по интернет и по чуждите сайтове, посещаемостта е много голяма. В един руски сайт видях над 60 000 участници в ЕМО форум, а те са много.