Тя е родена от български родители, израснала е в Монреал, и определено е това, което можем да наречем гражданин на света...
Има хора, които цял живот се учат да стоят здраво стъпили на земята. Има и други, като Нанси Дамянова, които избират да живеят във въздуха. Не като бягство, а като форма на истина. Пътят ѝ започва в строгата дисциплина на гимнастиката, в свят на прецизност, контрол и ясно измерима цел. Свят, в който всяко движение има стойност, но и цена.
Оттам я отвежда една съвсем различна вселена – тази на Cirque du Soleil, където съвършенството отстъпва място на преживяването, а техниката се превръща в език на емоцията. Между тези два свята стои трудно, почти невидимо преучване – да замениш контрола с доверие, самотата с партньорство, резултата с присъствие. Във въздушния номер Aerial cradle животът ѝ буквално зависи от нечии други ръце. А страхът, онзи първичен, парализиращ страх, се превръща не в пречка, а в част от полета.
След повече от 50 държави, без фиксиран дом и с куфар, в който освен костюми, има и малки парчета „вкъщи“, Нанси живее в движение – между сцени, култури и идентичности. България присъства в този свят като памет и като отговорност – нещо, което носиш тихо, но съзнателно, дори когато никога не си живял тук. Сега, за първи път, тя идва в София с трупата – не просто като част от спектакъл, а като човек, който среща корените си по нов начин...
Cirque du Soleil ще има шест представления в София – от 30 април до 3 май 2026 г. в зала „Арена 8888 София”, по покана на „БГ саунд стейдж“. Шоуто Ovo разкрива фантастичен свят, вдъхновен от живота на насекомите.
Нанси Дамянова разговаря с Даниел Димитров – за страха и доверието, за цената на свободата, за живота без постоянен дом и за малките неща, които го създават, и най-вече за онова рядко умение да бъдеш напълно в момента, дори когато си на седем метра над земята.
Какво изгубихте и какво открихте, когато преминахте от гимнастиката към цирка? През 2008 г. стигате до състезание в летните олимпийски игри...
- Когато минах от гимнастиката към цирка, открих, че наистина изпитвам любов към пътуванията. В гимнастиката съм пътувала, но там е много по-различно, всичко е по-сериозно. Нямаш време даже да виждаш в коя държава си... Ти си там за състезание и после се връщаш в къщи.
С цирка имам време да поразгледам, да видя различна култура, което много обичам. За мен е като богатство да гледам и да виждам в кой свят живея.
Освен това, в цирка има не просто игра, а представление – има музика, има танц. На уредите в спорта си много по-сериозен и много по-концентриран.
С времето и с годините разбрах, че ми е по-приятно да играя – не за да спечеля медал, а за удоволствие.
Да, в спорта има ясна цел – медал. Каква е целта в цирка?
- В гимнастиката трябва да си на 100% в определени моменти. Докато в цирка ние се представяме всеки ден, всяка седмица, и идва един момент, когато не можеш да си на 110%, както на състезание. Трябва да си готов да правиш неща, дори когато си уморен или не се чувстваш добре. Това е като достигнеш най-добрата версия от себе си, и тя да ти служи всеки ден.
Aerial cradle е Вашата дисциплина, в която flyer-ът е хвърлян и улавян във въздуха, и изисква абсолютна синхронност и доверие. Как се учи доверие, когато буквално животът ти е в ръцете на друг човек?
- Това беше едно от най-трудните неща. Защото в гимнастиката бях сама с уреда, там никой не ти помага да си правиш елементите. Тук трябваше да се науча да се доверявам на момчето, което ще ми хвърли. Всеки трябва да успее да се справи най-добре с работата, за да се получи добре. Тук трябва да мислиш не само за себе си, но и за партньора, и за екипа...
Имало ли е момент, в който страхът е бил по-силен от контрола?
- Да, в самото начало, през 2015 година, когато дойдох в цирка. На първите тренировки всеки ден използвахме лонжа, предпазно устройство, което осигурява безопасността на акробатите при изпълнение на опасни трикове. Това е система от въжета и колани, която те държи, предотвратявайки падане, и често се използва при обучение на сложни елементи.
Беше ме страх, когато за първи път трябваше да махна лонжа и да направя елемента от седем метра височина. Страхът беше толкова голям, че си зададох въпроса дали наистина е добра идея, че дойдох в цирка. Но с времето това изчезна. Сега изпитвам истинско удоволствие да „летя“ от тази височина.
А как всъщност попаднахте в цирка?
- Аз съм от Монреал, където тренирах гимнастиката. В същия град е и централата на цирка, чиито представители ходят на състезания по гимнастиката, разговарят с гимнастички и ги агитират. Беше ми интересно да дойда в цирка, обаче нямах никаква идея какво бих правила там с моята гимнастика.
След като се отвори свободна позиция за моята дисциплина – Aerial cradle, реших, че е добре да се пробвам. Те вече ме познаваха, а и се знае, че гимнастичките много добре научат тези движения.
След гастроли в над 50 държави, има ли място, което Ви е променило по някакъв по-особен начин?
- Например, с цирка не съм ходила в Китай, но покрай гимнастиката съм била и там. Беше много различно – как живеят хората, какво ядат. Същото беше и в Египет. Там имаше много хора, които виждайки че не си местен, веднага те молят за пари или искат помощ. Беше тъжно, но се радвах, че живея в Монреал и че там животът ми беше хубав, и ми е дал всички тези хубави моменти. И ми напомня, че трябва да се радвам на това, което имам, защото не всеки човек се ражда с всичко, от което има нужда в живота.
Как се поддържа психическа стабилност в този номадски начин на живот?
- Хубав въпрос... (Замисля се – бел. а.). Не е лесно, защото ние винаги пътуваме, така че нямаме дом, в който да се връщаме вкъщи. Винаги сме някъде, в някакво ново място, в нов хотел. Така че да се поддържаш психически, да си добре – първо, трябва да знаеш защо си тук, обичаш ли да пътуваш, обичаш ли работата наистина, или го правиш за кратко време. След това, трябва да си заобиколен от хубави хора, които те поддържат и в добрите, и в по-трудните моменти.
Аз обичам да си нося неща, като ми напомнят за вкъщи – снимки или лампи, или нещо друго такова декоративно и мъничко, което мога да сложа в хотелската стая. Тези малки неща наистина носят усещането за дома, за уюта и хубавите мигове, и наистина помагат в трудни моменти да се почувстваш малко по-добре и близо до семейството.
Има ли цена за тази свобода?
- Да. Ние пътуваме много, виждаме много, и всичко е прекалено бързо. Всяка седмица сме в различен град или в дори различна държава. Така че цената за тези, като обичат да имат баланс, е, че наистина трудно се намира баланс. Бих казала, че това е цената... За всеки човек обаче цената е различна...
Кое идва по-трудно – техниката или актьорството?
- Техниката не бих казала, че е толкова трудна, защото от гимнастиката имах някаква техника, и добре се адаптирах в цирка. Просто трябваше да забравя някои неща от гимнастиката, които сега правя по по-различен начин, с малко по-различна техника. Трудничко е да разбиеш техника, градена с години. Но актьорското е доста по-трудно, защото ние сме „насекоми“, а не хора.
На сцената в Ovo сте скарабей. Как се изгражда персонаж, когато си маскиран и в костюм на бръмбар?
- Ние съм голям екип, шест момичета и четирима мъже. Скарабеите са по-големи, по-силни от другите животни в шоуто. Например, пеперудата е по-нежна, по-хубава, по-красива. Ние „предпазваме“ нашето семейство от насекоми.
Когато съм маскирана и с костюм, е доста по-трудно, отколкото на тренировка – когато не се чувстваш както насекомо, а като себе си.
А каква сте извън сцената?
- Извън сцената, обичам да прекарвам време с родителите, приятелите. Обичам да съм в природата. Обичам малките неща в живота. Те ми дават голямо удоволствие – като да намеря хубав ресторант, в който да хапнем с приятели.
Имате ли приятели в България?
- Имам малко – от гимнастиката, но аз не съм живяла в България, така че не съм имала време да изградя приятелства. Имам най-вече семейство.
Какво от българската култура носите със себе си на сцената?
- Родителите ми винаги са говорили много хубави неща за България – за културата, за хората, природата... И че България предлага само най-доброто. Затова се старая да представям България по най-добрия начин. Това е хубав, но труден въпрос...
Доколкото разбирам, истинското преживяване – и на сцената, и в живота, е по-важно от перфектното изпълнение?
- Истинското преживяване е най-важно, защото перфектното изпълнение невинаги е възможно. Ние сме хора, а не роботи. Правим грешки. Освен това, всичко в шоуто е на живо и в момента – от музиката до номерата. Затова най-важното е да се наслаждаваш от това, което се случва. Перфектността не можеш всеки ден да я подстигаш. Можеш да бягаш от перфектността като начин да се подобриш.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Лоялна. Аз съм лоялна към моите приятели, моето семейство, просто като човек. Също така – постоянство, последователност.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да се наслаждава на момента – с моите приятели, моето семейство, и да споделя тези моменти.
