Българското кино е като българското вино – спирт с оцветители. Ето такива коментари се чуват тази година на „София филм фест“ (СФФ). Добрата новина е, че това може би са само изключения, а още по-добрата новина е появата на добре заснета, смислена и необременена от творчески претенции комедия.
„Като за последно“ след време, със сигурност, ще остане сред най-любимите „смешни“ филми на публиката, редом с класики като „Топло“, „Опасен чар“ и „Оркестър без име“. Неслучайно, точно тази лента взе и наградата на публиката от варненската „Златна роза“ (2020).
„Много съм щастлив, че никой не си тръгна“, каза развълнуваният режисьор Ивайло Пенчев след премиерната прожекция на СФФ. Няма как да си тръгнеш от филм, който те провокира и разсмива едновременно, и те вълнува, и изпраща вибрации, от които можеш да настръхнеш – ей така, докато си се смееш.
За Мария Бакалова това не е дебют в родното кино, но пък е първата ѝ голяма и забележима роля. Отвъд всички златни глобуси, малинки и бафти, тя е просто един достоен партньор на Васил Банов, ведно с всичките останали актьори – от още няколко поколения, вкарани в нетипични за тях образи, и сякаш всеки от тях играе като за последно.
Изненадващ и безумно смешен Филип Аврамов – като свещеник, смайващ Малин Кръстев, уникален Антон Радичев, неповторим Стефан Денолюбов, винаги сияещ Китодар Тодоров, голям Любен Чаталов, натурален в изобилие Герасим Георгиев-Геро... И още – Анастасия Ингилизова, Станимир Гъмов, Свежен Младенов, Яна Маринова, Кирил Кавадарков, Иван Самоковлиев, Милена Спиридонова, Тони Минасян. Смазващо смазан екип, отразен в крайния резултат. Част от имената са познати и от предишния филм на Пенчев – „Летовници“ (2016), както и от дебюта му в игралното кино – „Корави старчета“ (2011).
Сценарият на „Като за последно“ е на Божан Петров, Ивайло Пенчев, Весел Цанков. Оператор е Георги Челебиев, а музиката е на Георги Стрезов.
Минути след премиерата на „София филм фест“, режисьорът Ивайло Пенчев и операторът Георги Челебиев – за снимките на филма, изненадите и участието на Мария Бакалова в компанията на някои от най-популярните български актьори.
Имахте ли много изненади по време на снимките?
Ивайло Пенчев: Снимките бяха много тежки. Първо, защото актьорите, които бях ангажирал, са много. Второ, защото са доста заети в театъра и в други филми и участия, и е проблем да ги събереш на едно място.
Освен това, всеки ден имаше някакви изненади. Докато снимахме една от най-тъжните и трогателни сцени с Васил Банов – на залез слънце, изведнъж се появи дрон в небето, който кръжеше и вдигаше невероятен шум. Даже колегите са майтапеха, че ще вземат пушка и ще го свалят. Тоест, проблеми имаше, но, слава Богу, се справихме с всичко.
Георги Челебиев: Имаше много работа. Филмът е сниман преди пандемията – през май и юни 2019 г., но беше много приятно, защото всички бяхме на морето. А когато си месец и половина на морето, колкото и да е тежко, все пак хората се чувстват по друг начин там.
Режисьорът Ивайло Пенчев по професия е оператор, което за мен беше много добре. Много бързо се разбирахме, с по една дума – още по време на самата подготовка, въпреки че там имахме много спорове.
Още по темата
Но той е такъв човек, че месец преди да започнат снимките, с него и с художника Миро Маринов, бяхме в Синеморец и направихме цялата разкадровка, описахме всичко по целия филм, което предстои да се заснеме. Ивайло е такъв – много стриктен и много изпълнителен – каквото е написано, това се снима. Не се допускат никакви размествания на сцените, защото обемът на работа е много голям. И, ако почнеш да разместваш, времето няма да стигне доникъде.
Забавлявахте ли се по време на снимките?
Георги Челебиев: Забелязал съм, че докато се снима на терен и всички се заливат от смях, после в залата никой не се усмихва...
Но, естествено, че беше забавно. С тези актьори няма как да не е забавно. Особено тази комбинация – от карето попове - там е непрекъсната веселба и забава.
Казахте че, сте имали творчески спорове. За какво бяха те?
Георги Челебиев: Да, наистина бяха чисто творчески спорове – за да можем да измислим как точно ще изглежда филма и как точно ще се заснеме. С художника уточнявахме преобразяването на пространствата, които предварително сме избрали – така че да изглеждат по различен начин.
Още по темата
Всеки човек си има собствен вкус и стил, затова ние тримата трябваше да се напаснем, да вървим в една посока, която да е полезна за продукцията.
Стана, едва ли не, модерно да се говори за Мария Бакалова, какви са вашите впечатления от нея?
Ивайло Пенчев: Мария е невероятна. Тя носи в себе си и момичешкото, и женското, и драматичното, и смешното. Идваше изключително подготвена на снимки – абсолютно в кондиция, винаги точна. Много лесно се работи с нея.
Буквално, тя може да превъплъщава различни неща и е достатъчно просто да я напътстваш в каква посока да върви – защото това е и задачата на режисьора. Единствено той знае какво е заснето предишния ден и какво предстои на другия ден. Много от актьорите снимат днес, после идват след една седмица и е трудно да се ориентират. Мария просто се води и има невероятно излъчване на екрана. Камерата я обича.
Георги Челебиев: Няма да забравя една история по време на снимките на Аспаруховия мост, с която започва филма в самото начало. Там е много високо – като погледнеш от парапета надолу, може да ти стане лошо. Толкова е високо, просто не знам как хората скачат от там. (Смее се – бел. а.)
Мария трябваше да се качи на самия парапет, за да се заснеме сцената, в която Васил Банов я дърпа и я спасява от самоубийство. Естествено, парапетът беше направен на платформа, имаше каскадьори, които да я пазят, за да не падне от другата страна...
Още по темата
Аз, за първи път, виждам страха на някого в очите. Ама такъв истински страх! След като го направи първия път, тя явно веднага усети, че екипът я пази и се грижи за нея. След това можеше да го прави още 50 пъти... Там снимките продължиха цяла нощ. Даже съмна, докато заснемем всичко, но после оправихме някои кадри и не си личи, че е било светло.
Събирате няколко поколения актьори, като повечето от тях попаднат нетипични за тях образи...
Ивайло Пенчев: В моите филми се опитвам, по-скоро, дори не се опитвам, а го правя – давам възможност на нашите актьори да се изявят в амплоа, което не са правили. Фицата не е правил такава роля, нито Васил Банов е правил такава роля, Геро – също.
Актьорите са страхотни и с огромен потенциал. Въпросът е да им дадеш възможност да го покажат и да се разтворят. И в моите филми те го правят.
Имахте ли работни заглавия за името на филма?
Ивайло Пенчев: Не. Това е един въпрос – какво да направим като за последно – да скочим от моста или да потърсим любовта, или да намерим щастието, или приятелство, или да помогнем на някого. Това е въпрос, на който зрителите сами трябва да могат да си отговорят. Първо, трябва да си зададат въпроси, които сме заложили в историята, а след това да си отговорят на тях...
