„18 процента сиво" на Захари Карабашлиев е сред малкото съвременни български книги, които се четат на един дъх и едновременно с това ти позволяват да си представяш сюжета като на кино лента. Дойде моментът, в който един режисьор – Виктор Чучков-син, превръща представите в реалност. Резултатът е не просто кино лента, а кино събитие, и то би трябвало да постави нов старт пред всичко, което се произвежда у нас под етикета „Седмо изкуство“.
Чучков очевидно е фен на романа, защото е запазил неговия дух, мирис и стил, въпреки че кино прочита няма нищо общо с книгата. И слава богу. Филмът живее собствен, смислен и независим живот. А най-голямото му достойнство е, че показва мизерията в човешките отношения, без да използва директната, материална и обективно съществуваща мизерия – обичан похват в киното ни от десетилетия.
Известно е, че 18 процента е идеалната сива среда между най-черното и най-бялото. И този фотографска особеност е в основата на заглавието. Ако приемем обаче 18-те процента буквално, както би ги приел всеки незапознат с тънкостите на фотографията, то филмът има поне 82 процент цвят. Заради многопластовото развитие на историята и букета от характери, пресъздадени от добре подбран актьорски състав, заради разнообразието от посланията и дори локациите, заради простора и универсалното звучене. И не на последно място – заради добрия звук.
„18 процента сиво“ напомня на „50 нюанса сиво“. Но така е само в първите три минути и е неизбежно заради аналогията със сивото и любовната сцена в началото.
Това е филм за самотата (Той) и любовта (Тя), които всеки втори съвременник иска да венчае в невъзможен съюз. Главният герой Зак/Захари (Руши Видинлиев) – изоставен, занемарен и отровен, тъжен и самотен, се впуска в пътуване – към своята звезда и жена Стела (Доля Гавански), което го приближава към истината и към живота. По пътя си среща лица, които мозъкът и фотоапаратът му запечатват в галерия от абсурдни в колоритността си образи, заради които ще върне смисъла на съществуването си.
Дрогата, алкохолът, насилието над жените и дискриминацията от всякакво естество са само част от темите, всяка от които носи своето мъничко посланийце, за да може в цялата им съвкупност да направят от филма „18 процента сиво“ достатъчно достоверен и мъдър модел на света, който, в края на краищата е за предпочитане пред много други. Защото, както казва един от героите „всички имат някакви мечти, когато тръгват от някъде“, нищо че „идеалното място е там, където не сме“.
Освен морска Варна, има още седем различни точки на Стария континент: Великобритания – Лондон, Брайтън и Дувър, Белгия – Тилт-Винге, и Германия – Ваймар, Лайпциг и Берлин. Братята Чучкови решават да пренесат действието в наши дни, и то в Европа, а не в САЩ, както е в романа. И този ход е адекватен, предвид натюрела и палитрата от цветове, с които филмът рисува живота на своите персонажи.
За Руши Видинлиев
Според IMDB Зак е 11-ият му образ във филмовата му кариера, започнала през 2005 г. с малка роля в „Механикът“ с Долф Лундгрен. Руши е млад еврейски поп изпълнител, който изкарва пари като таксиметров шофьор в Санкт Петербуг.
Следват няколко подобни ангажимента, за да се стигне до главните роли в „Цветът на хамелеона“ (2012) и наградата за най-добър актьор от Българската филмова академия, „Времето е наше“ (2018) и „Снимка с Юки“ (2019).
В „18 процента сиво“ е най-силното участие на Руши Видинлиев в български филм досега. Дълбок, експресивен, завладяващ, непреиграващ и достоверен е героят му в драмата.
През последните години Руши работи и като режисьор, без да спира да пее и да записва нови авторски песни. Завършва магистърска програма за късометражно кино в Ню Йорк, снима реклами и видеоклипове за други артисти.
За Доля Гавански
Родена е във Варна, но живее и работи в Лондон. Майка ѝ е българка. Израства в Белград, Самарканд, Санкт Петербург и в Москва, където учи актьорско майсторство при заслужилия артист Владимир Федоревич Гордеев - ученик на Андрей Тарковски. По-късно е приета в Лондонската актьорска академия. Завършва и университета Кеймбридж, защитава докторантура по тема „Мейрхолд и руски театър“.
Работила е с редица световни имена като популярния актьор, комик и продуцент Стийв Куган, актьора Роб Брайдън, театралния режисьор Макс Стафорд Кларк. Има роли в театрални постановки от Шекспир до съвременни автори, като например в West End (Лондонския Бродуей) в Rock N Roll на Том Стопард с Доминик Уест, както и многобройни телевизионни и радио драми на Би Би Си. В главната роля, в „Дамаскус“, си партнира с Юън Бремнер („Трейнспотинг“). Участва във филми на Майкъл Уинтерботом, Сузана Уайт, Анджелина Джоли, Любиша Самарджич.
В последно време, придобива световна популярност с играта Overwatch, в която тя озвучава „най-силната жена в света“ – Заря. През 2015 г. създава собствена продуцентска компания, а в най-новия филм е и режисьор. Автор е на няколко сценария и радио пиеси за Би Би Си.
За филма
Копродукция на България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия
Режисьор – Виктор Чучков-син
Сценарий – Хилари Нориш, Доля Гавански, Захари Карабашлиев
Оператор – Ненад Бороевич
Музика – Виктор Чучков
Участват Руши Видинлиев, Доля Гавански, Рон Кук, Самуел Финци, Сузане Вюст, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Норман Бауман, Орландо Сийл, Мадлин Канън и др.
