В свят, в който музиката най-често гони ефекта, той остава верен на мелодията, която боли, и на историите, които не търсят сензация, а истина. Песните му носят едновременно романтична носталгия и съвременна яснота. Звучат като кадри от черно-бял филм, в който любовта почти винаги идва с цената на копнежа...
Десетминутен разговор с него носи усещането за концерт, на който все едно си бил до него. Айзък говори за прагматизма си, рядко срещано качество сред творци, които обичат да митологизират собствения си творчески процес. При него няма ангели, които диктуват песните, нито мистични откровения. Има китара, дисциплина и живот, превърнат в рими. Той разказва за болката от несподелената любов, за провалите, които учат повече от успехите, и за убеждението си, че страданието не е задължително условие за изкуството.
С характерното си чувство за хумор и самоирония, Айзък говори за влиянията си, за кинематографичното мислене в музиката и за срещите с Дейвид Линч – човек, когото нарича гений, но преди всичко добър и практичен съветник по отношение на творчеството...
Той самият е олицетворение на диалог за любовта и загубата, за дисциплината вместо мистиката, и за избора да останеш верен на собствения си глас, дори когато светът около теб крещи в друга тоналност. Затова отговорите на незададените въпроси сякаш вече са ясни – какво е усещал преди, в началото, в секундата преди да започне да пее Wicked Game, и какво усеща днес, как изглежда денят му, когато не работи и т.н., и т.н....
Крис Айзък идва за първи път у нас на 22 юни, малко преди рождения си ден. Концертът, организиран от Fest Team, ще се състои на Vidas Art Arena в софийската Борисова градина. Част е от европейското турне на артиста.
Крис Айзък разговаря с Даниел Димитров – за романтично-съвременния звук на музиката си, за прагматичността, любовта и копнежа, за новите песни, за музиката, която харесва днес, за киното в музиката и за Дейвид Линч.
Вашата музика звучи едновременно романтично и много съвременно. Това съзнателен избор ли?
- Не, просто се случва (Смее сe – бел. а.) Мисля, че музиката ми вероятно е… (Замисля се – бел. а.). Това са моите истории за нещата, през които преминавам, за живота ми. И те не са особено повлияни от това, което звучи по радиото.
„Доста съм прагматичен. Не съм човек, който винаги е във връзка с духовните неща. Не се качвам на покрива и не си казвам: „Чувствам, че ангелите ме водят“, казвате Вие през 2011 г. Все още ли се определяте като прагматик и как това помага в живота на един артист?
- Не зная дали ми помага или ми пречи. Просто такъв съм си. Познавам музиканти, които казват: „Ангели ми помогнаха да напиша тази песен“ или „Някакъв дух дойде при мен“. На мен това никога не ми се случва. Трябва сам да си напиша домашното. Сам съм – аз и китарата, без никакъв ангел. Но си пожелавам и съм отворен за всякаква помощ, която мога да получа. Така че ако някой ангел чуе това и иска да ми помогне, нека да заповяда. Добре дошъл е...
Любовта и копнежът припокриват ли се в песните?
- Знаете ли, в повечето случаи е така… В момента пиша песни за нов албум, аз всъщност винаги пиша песни, и най-често са за раздели, за изгубена любов или за някого, когото обичаш, но който може би дори не те забелязва. Мисля, че точно там любовта се свързва с болката. И може би точно това е най-силното чувство – когато обичаш някого и любовта не е споделена. О, каква болка...
Тези нови песни, които пишете, от житейски истории ли са провокирани или всичко е плод на Вашата фантазия?
- Идват от живота и… (Замисля се – бел. а.) Да, идват от живота, а после ги карам да се римуват.
Преди петнайсетина години давате един много интересен съвет: „Ако трябва да си нещастен, за да пишеш страхотна музика, тогава по-добре е да караш камион“. Случвало ли Ви се е да горите нотни листове, образно казано?
- Никога не съм си и помислял да карам камион (Смее се – бел. а.). Исках да бъда автор на песни и винаги съм писал песни. Но хората са ме питали: „Ако животът ти е наистина нещастен, не става ли от това добра песен?“. Не, не си струва! Ако можех да бъда щастлив и да не пиша песни, бих избрал щастието...
Хората, които мислят, че трябва да страдаш за изкуството, могат да бъдат сигурни, че това не е никак добре. Не бива да страдаш. Животът е твърде кратък.
Има ли песни, които сте написал, но не харесвате?
- О, Боже мой. Мога са напълня цял багажник с такива. За всяка песен, която харесвам, вероятно съм написал петдесет, които по-късно слушам и си казвам: „Боже, какво съм си мислел?“... Пиша песни от около 12-годишен. Нещата приличат малко като на риболов. Не винаги улавяш кит. Понякога е само дребна рибка. Но това е добра практика. Веднъж казах на някого: Ако искаш да напишеш добра песен, напиши сто лоши.
Много хора поемат в други посоки, крещят или искат ядосана, атонална музика – понякога това ми харесва, но не е това, в което съм най-добър, споделяте през 2013 г. Днес по-различно ли е?
- Чувам нови песни, които ми харесват. Винаги слушам нова музика и нови изпълнители. След интервюто вероятно ще отида в студио, за да чуя една моя приятелка. Тя работи по нов албум, казва се Никол Аткинс. Записва за Sun Records.
(Американската певица и авторка Никол Аткинс е родена на 1 октомври 1978 г. в Ню Джърси. Влиянията върху нея включват музика от 50-те и 60-те години на миналия век, сравнявана е с Рой Орбисън и певците от ерата Brill Building – бел. а.)
При мен влиянията рядко идват от това, което се върти в момента. Опитвам се просто да пиша песни, които са истории от живота ми, и искам да имат хубава мелодия и енергия. Не обичам музиката да приспива.
Казват, че музиката Ви винаги има кинематографично качество. Вие самият мислите ли за музиката като за кино?
- (Отговаря светкавично – бел. а.) Да. Когато създавам песен, хората често ме питат дали първо пиша текста или мелодията. При мен обикновено първо идва образът. Сякаш… (Замисля се – бел. а.). Седя с китарата, свиря нещо, но в съзнанието си виждам картина. Не клип за телевизия, а по-скоро филм. И когато можеш да видиш това, за което пишеш, става много по-лесно да го напишеш.
Какво научихте от Дейвид Линч за атмосферата и мистерията?
- Дейвид беше един от малкото хора, за които бих казал, че е гений, а аз не употребявам често тази дума. Той наистина беше добър човек. Много мил. Хората винаги ме питат дали е бил страшен или странен, защото според тях филмите му са такива. Но в живота беше много благ човек. Написа книга за творчеството. И аз съм посягал към книги за креативност, но обикновено не стигах по-далеч от два абзаца. Бяха толкова абстрактни, че нищо не можеше да се разбере – от типа на „Докосни вътрешното си аз и се увери, че си навътре в себе си“, и ме губеха...
Дейвид Линч беше единственият, когото съм чел, и наистина даваше конкретни, полезни съвети как да бъдеш креативен. Едно от нещата, които казваше, беше: „Всеки ден, всички ние имаме стотици моменти на творчески импулс. Разликата между хората, които създават нещо, и тези, които не го правят, е че повечето хора потискат този импулс“. Свикнали са да го спират. Отиват да пуснат телевизора. Захващат се с нещо друго. А той предлагаше: „Започни с това да имаш тефтер. Записвай си идеите. Започни да ги улавяш“. Това беше реален, практичен съвет. Той беше светла личност. Само ми се иска да не беше пушил толкова много, по дяволите.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Прагматичен.
Как бихте продължили изречението: „Аз съм човек, който обича…“?
- Аз съм човек, който обича The Beatles (Смее се – бел. а.).
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
