"Музиката ме научи да обичам по-зряло – с повече лекота и повече търпение", казва Джонатан Рой. Дали това е малка или голяма крачка в живота на канадския артист, който на 31 януари се връща отново за среща с публиката в София, и то с нов албум – Symphony of Doubts.
Той не се води от формули, радиоформати или очаквания, а от вътрешна необходимост. Подходът към музиката е почти терапевтичен – песните не са продукти, а своеобразен дневник на израстването му. Органичен, далеч некомерсиален и смело личен, на сцената е хем тих, хем дълбоко въздействащ – не разчита на спектакъл, а на връзка. Емоционална откритост, която се усеща като интимност, дори в по-голяма зала.
Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш „съучастник“ на човек, който се чувства добре в кожата си. Свързан с природата, движението и тишината. Йога, медитация, спортове на открито, фермерски начин на живот – всичко това оформя философията му, обогатена с една съвсем естествена психология на човешките връзки, присъствието тук и сега, и честността като автентичност.
И както казва той, когато хората са автентични, е красиво да го видиш и да се свържеш с тях. София, благодарение на Fest Team, има шанса за втори път да се свърже с Джонатан Рой, с неговата любов и свобода...
Джонатан Рой, в разговор с Даниел Димитров – коя част от себе си най-трудно допуска в песните си и дали музиката промени начина, по който обича; дали честността по-лесно се постига в песен, отколкото в живота; за хокея и усещането за загубено време; има ли специфични музикални традиции или култури, които иска да изследва; как се грижи за вътрешното си равновесие...
Бих искал да започнем с един въпрос-реверанс към всички, които не Ви познават. Кой е Джонатан Рой, когато няма сцена, публика и очаквания?
- (Смее се – бел. а.) Аз съм колкото прост, толкова и сложен човек... Който обича природата, креативността и изкуството. Обичам да съм навън, обичам спорта – много си падам по скално катерене, гмуркане, сърф, йога... Обичам и да опознавам себе си, все повече с годините, докато се развивам и променям. Така че обичам и психеделиците, и човешките връзки. Истинските, дълбоки човешки връзки са изключително важни за мен.
Аз съм щастлив човек. Имам прекрасна съпруга, заедно сме от около десет години. Имам много приятели. Благодарен съм за живота си.
Бил сте на 11, когато майка Ви купува пиано, китари и барабани. Колко деца получават три инструмента накуп, и що за дете не посяга към нито един от тях?
- (Смее се – бел. а.) Майка ми искаше да създам група с приятелите си. Затова беше купила тези малки, базови инструменти – не бяха скъпи, но бяха идеални за учене. Идеята ѝ беше просто да прескачам от един на друг – да пробвам барабани, пиано, китара, пеене, и да открия кое ми харесва най-много. Тя виждаше, че обичам музиката.
Барабанът го имам и до днес. Ако трябва да съм честен, свирил съм на него може би десетина пъти в живота си. По онова време хокеят беше изключително важен за мен. Не исках да разочаровам баща си, затова оставих музиката настрана за няколко години. После, когато бях на 18-19, отново се върнах към нея, и повече не погледнах назад.
Живял ли сте с усещането за изгубено време....?
- (Замисля се – бел. а.) Мисля, че няма изгубено време. Усещам, че всичко, което съм преживял, е трябвало да бъде преживяно. Дори моментите, в които съм се отдръпвал и съм правил по-малко неща. Винаги съм бил много активен и търсещ приключения. Затова, честно казано, не чувствам, че времето е било пропиляно...
Губил съм неща, губил съм хора, но ги нося в сърцето и спомените си. И се уча да пазя това, за да ставам все по-благодарен за живота си с годините.
Пеете за съмнение, несигурност, уязвимост... Научихте ли се да приемате тези неща или все още се борите с тях?
- Мисля, че вече съм по-добре. Не бих казал, че се боря, защото е част от това да си човек. Всички се съмняваме. Всички си задаваме въпроси – правя ли правилното нещо, това ли съм аз, това ли искам?... Мисля, че е напълно нормално. Нужно е да живеем с малко съмнение, за да опитваме нови неща и да стигаме до нещо по-добро, отколкото сме си представяли.
Животът е наистина красив. Ако целия го прекараш в страх или се криеш зад съмненията си, накрая ще бъдеш разочарован. Достатъчно е просто да направиш една малка крачка навън, и започват да се случват невероятни, красиви неща.
При предишното ми идване в София (2024 – бел. а.), бях много болен. Не знаех дали изобщо ще мога да изляза на сцената. Беше невероятно. Бях изключително изненадан колко много хора дойдоха и колко от тях знаеха текстовете на песните. Беше наистина красиво.
Всеки Ваш текст звучи болезнено, дори когато пеете Nice to Meet You. Коя част от себе си е най-трудно да допуснеш в песните си?
- О, човече, това е наистина добър въпрос. Всичко изглежда толкова просто, защото съм много уязвим. Просто съм себе си… Най-често пиша сам и без напрежение.
Мисля, че най-трудното е да забравя за радиостанциите и за това „каква трябва да бъде песента“. Най-трудното е да се отпуснеш и просто да напишеш песен – заради самата песен, и да я свържеш със себе си. Това е изключително важно. Всяка песен, която съм написал през последните години, когато я чуя отново, ми напомня: „А, да! Това научих. Затова я написах“. За да мога да ги слушам отново и отново, и да си припомням кой съм, докато остарявам...
Как успявате да запазите емоционална близост с публиката, особено на голяма сцена?
- Мисля, че това се случва естествено. Колкото повече любов и енергия ми дават хората, толкова повече аз връщам. Колкото повече те чувстват, толкова повече чувствам и аз.
Това е една красива връзка, която се създава. Вярвам, че тя ще продължи да расте и да става все по-силна, докато аз самият израствам като артист, и се чувствам все по-комфортно с хората, които идват да ме гледат.
Музиката промени ли начина, по който обичате?
- Абсолютно. Научи ме да обичам по-зряло – с повече лекота, с повече търпение.
Писането като цяло ти дава време. Не е като просто да говориш и да хвърляш думи на посоки. Всяка дума има мисъл зад себе си. Всяка дума носи чувство. Това определено те променя. Започваш да израстваш в нещо напълно различно, когато започнеш да пишеш, и то към по-добро. Така че да – музиката много промени начина, по който обичам..
Честността по-лесно ли се постига в песен, отколкото в живота?
- Не, мисля. Честността си е честност. Няма значение дали е записана в песен или в живота. И това зависи от всеки човек, но е трудно да напишеш нещо истинско и после да го пуснеш на света. Самото писане е трудно, защото знаеш, че ще бъдеш съден за това. После, най-трудното според мен е да живееш според написаното, да го разбираш и наистина да го притежаваш.
Но честността е наистина важна. Мисля, че това е нещо, от което светът има нужда повече. И тя е автентична. Честността е като автентичност. А когато хората са автентични, е красиво да го видиш и да се свържеш с тях.
Има ли специфични музикални традиции или култури, които искате да изследвате в бъдещите си проекти?
- Да, бих искал да направя изцяло акустичен албум. Голям фен съм на Паоло Нутини и Рей ЛаМонтан. В момента правя нов запис и мислех, че това е посоката, в която отивам... После обаче песента звучеше толкова „голяма“, че си казах: „Добре, няма начин, трябва да включа цялата банда“. Но въпреки това искам да направя албум, в който да съм само аз и китарата ми, може би, с малко хармоника. Нещо много, много базово... И ще го направя. Трябва да го направя, защото мисля, че ще бъде наистина специално.
Как се грижите за вътрешното си равновесие и вдъхновение, когато сте на турне?
- Ключът е сънят. Правя йога, много се разтягам. Опитвам се да се храня здравословно. Понякога е трудно, но се старая колкото може повече. Правя и много медитация. Сън и почивка – това е основното.
И също – да си с хората, които обичаш, да имаш правилните хора около себе си. Мисля, че това е важна част от живота като цяло. Това прави живота много по-хубав и турнето много по-лесно.
Медитирам или без музика, или с музика, която обичам. Имам си малък плейлист в Spotify за 20-30 минутна медитация. Понякога е само десет минути, преди шоу – две минути за релакс, с фокус върху дишането. Две минути или половин час – това е, но предпочитам по-дълги медитации.
Имате ли песен, която по някакъв начин е вдъхновена или косвено посветена на хокея?
- Не непременно на хокея, сам по себе си. По-скоро на мен като млад, когато играех хокей. Ако това има смисъл... Определено, имам много песни, написани за периода като дете – за това, през което преминавах с родителите си, с любовта, с моята сексуалност, с мечтите си... Но директно за хокей – не точно.
Днес бихте ли изпял някоя от песните, които сте писал на 12?
- Първата песен, която някога написах, беше с дядо ми. Не знам къде е сега. Ако някой намери касетата, ще спечели доста пари, но песента няма да е особено добра (Смее се – бел. а.).
Правил съм експериментът да изпея нещо, което написах на 16-17 години… Имам някои песни, които вече съм свалил. Може да се намерят онлайн, когато бях на 17-8. Ще е много забавно да ги изпея отново. Ще бъде малко странно...
- Все още ли пътувате ли с ван, за който разказвате през 2017 г.?
- Продадохме го. С жена ми купихме ферма – в планините близо до Монреал. Следващото ни приключение, което бихме искали да направим, вероятно ще е с ветроходна лодка. Обичам да плавам. Това ще е следващото ни van life преживяване – да обикаляме океаните, защото обичаме водата.
Няколко пъти споменахте съпругата си. Не е ли странно, че все още няма песен, наречена Elle/Тя?
(Съпругата на Джонатан Рой са казва Eл Мур, изписва се Elle Moore, а elle на френски означава тя – бел. а.)
- Никога не съм мислил да направя нещо такова. Но би било готино. Ако в следващите години се появи песен с това заглавие, значи е заради Вас.
Обичам заглавията на песни. Мениджърът ми и аз правим същото – той ми праща заглавия и после мога да пиша песента само върху заглавието, което е наистина готино.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Бих казал – страстен. Аз съм страстен човек. Обичам страстта, която имам към музиката и живота.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- ... човешките взаимоотношения и живота.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
