Пет минути щастие са достатъчни, но за какво? Този екзистенциален въпрос задава герой от спектакъла „Среща в Санлис“ в Народния театър. Отговорите идват от десетината жертви, въвлечени от един объркан мъж в собствената му представа за свят.

Пиесата на известния френски драматург Жан Ануи, писана през 40-те години на миналия век, се поставя за първи път у нас. По думите на режисьора Атанас Атанасов, въпреки кръвта на плаката, зрителите ще гледат комедия. Там обаче има и драма, и трагедия, дори пасквил – всичко, до което бихме стигнали и в реалния живот, ако вървим по ръба на истината.

Автор Божидар Марков

Затова типажите на Ануи говорят за компромисно лицемерие и как всеки е честен по своему. Те звучат нагло в откровението си: „Не обичам жена си, но не правя от това никаква драма“. Изповядват философията, че парите изискват тишина и страхопочитание, особено когато ги нямаш...

Според „театрален плъх“ със спорно творческо въображение напускането на сцената зависи от ролята, която играем, а негодникът винаги напуска ефектно. Понякога за напускането са необходими години, особено ако стотици пъти си се опитвал да го направиш, обобщава „мъдрецът“ на Ануи.

Автор Божидар Марков

В крайна сметка, „Среща в Санлис“ е глътка чист въздух и доза спонтанност – именно заради порива да докажеш себе си, независимо в кой етап от достигането на истината се намираш и с какви средства се опитваш да го направиш. Това, разбира се, се отнася за сюжета, но и за актьорите – заради ефекта от сценичното присъствие на тези предимно млади и талантливи лица от трупата на най-големия ни театър. 

Сюжетът

И историята, и интригата се въртят около Жорж и неговата любима Изабел, която той кани на вечеря с намерението да я прелъсти. Действието се развива в прекрасна вила под наем в Санлис – кокетно градче на 40 километра от Париж. Задачата обаче никак не е лесна и изисква изобретателност, много артистичност, хитрост и любов. Защото на тази среща в Санлис нищо не е такова, каквото изглежда.

Жорж наема актьори, които трябва да изиграят ролите на родителите му – такива, каквито са те според него, както и на най-добрия му приятел. Започва игра на любов – истинска или фалшива, на чувства – истински или престорени, на отношения – реално съществуващи или въображаеми отношения.  Театърът се смесва с действителността...

Автор Божидар Марков

Екипът

Превод от френски – Светлана Панчева

Режисьор – проф. Атанас Атанасов

Сценография и костюми – Невена Белева и Кирил Наумов
Музика – Мартин Каров

С участието на Павел Иванов, Зафир Раджаб, Ева Данаилова, Стоян Пепеланов, Виктория Колева,  Анета Иванова,  Василена Кънева,  Кирил Недков,  Дария Димитрова, Пламен Димов, Цветомира Даскалова