Иван Бърнев играе главна роля в една пиеса за илюзиите, имитациите и виртуалния свят – „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен. На сцената на Народния театър до него са Ана Пападопулу, Валентин Балабанов, Валентин Ганев, Васил Илиев, Елена Телбис, Илиана Коджабашева, Сава Драгунчев и Цветан Алексиев. Този актьорски състав е въвлечен в схема от неподозирани семейни тайни, които преминават през две семейства в три поколения.
Изплуването на тайните поставя въпроса доколко истината и справедливостта имат място в общество, в което успеха, имиджа и печалбата са гарант за лично щастие. По-интересното обаче е, че основните теми са вкарани в контекст на необичаен домашен любимец – дивата патица, както и в контекста на фотографията – основно занимание на част от персонажите.
„Автор като Ибсен е много силно сюжетен, разчита на образи, които се развиват във времето. В този смисъл, публиката, която е свикнала на гледа филми, също ще намери ниво на разбиране“, казва режисьорът Крис Шарков. Убеден е, че зрителят ще стигне до всички нива, независимо дали го съзнава или не.
Шарков припомня, че Фройд е чел Ибсен и е писал доста от текстовете си по герои на Ибсен. Една много ибсенова тема важи на сто процента и за „Дивата патица“ – всяко следващо поколение наследява греховете на родителите си.
Интересната и необичайна сценография на представлението е на Никола Тороманов. Декорът от негативи, фотографии и цяло фотостудио е свързан с работата на главния герой, а публиката е интегрирана във всичко това. „Поетиката на играта също е по-детайлна и кинаджийска“, допълва още Крис Шарков.
С Иван Бърнев – разговор за спектакъла и развитието на образите, за дивата патица като метафора и за омагьосания кръг от сцената, който пренасяме и в живота.
- Г-н Бърнев, след целия репетиционен процес по тази пиеса, какво е Вашето усещане за дивата патица и защо Ибсен вкарва основните теми в контекста на един необичаен домашен любимец?
- Героите на Ибсен не търсят дивата патица, а смятат, че са я намерили, но в лицето на живо същество. То е екзотично и обитава други светове, извън цивилизацията. Радват му се, че успява да заживее при тях. Но не си дават сметка, че тази дива патица забравя свободния живот и влиза в рамки и ограничения. А това е една голяма метафора, в която се намират и самите герои. Оказва се, че всеки от героите, в някакъв момент, е дивата патица.
- Вашият герой е фотограф, централен персонаж в спектакъла? Той в каква посока се развива?
- Моят герой е фотограф, който също си живее в свят на илюзии. Той твори и работи, и се чувства щастлив, вярвайки, че може да направи изобретение в професията. И в хода на пиесата се разбира, че той отдавна, без да си дава сметка, е като тази дива патица – живее в един изкуствен свят. И по стечение на обстоятелствата, животът му и всичко около него е абсолютно измислено. И това се отнася с пълна сила за цялото му семейство – съпруга, дете, родители. Най-вълнуващото е, че публиката става свидетел на този път на извървяване, на падане на стени и чупене на черупки, и на хора, които се оголват, и как те понасят всичко това...
- Лично за Вас, тази роля комфортна ли е?
- Мога дълго да говоря как влизам или излизам от ролята, но това са клишета. Ще кажа само това, че в пиесата има един момент, в който правя истинска снимка, и тя се вижда. Това е един от най-магичните моменти за мен – когато образът започва да изплува.
- С пеенето получи ли Ви се от първия път?
- Както виждате, въобще не се получи (Смее се.) Опитвам се, колкото мога. Но в случая не е толкова важно да се получи нещо ударно. Искахме да потърсим образ на фотографа и да покажем вътрешния му свят – и през музиката. Това е и най-върховата точка на свобода и на екзалтация на моя герой. Но това е само началото, след това всичко започва да се разпада.
- Имате ли опасения, че някои от посланията могат да останат неприети от публиката? Още повече, че всеки си носи своето послание – Вие като актьор, режисьора, автора на текста...
- Разбира се, че имам такива опасения. Но това не съм го писал аз, а Хенрик Ибсен, а на базата на неговите пиеси е стъпил и самия Чехов. Искам да кажа, че пиесата е толкова желязно написана, че ние можем само да я развалим, ако почнем нещо да променяме. Затова откъм послания не се притеснявам, по-скоро се притеснявам колко ние можем да уплътним текста, за да излязат повече от посланията, заложени в него.
- Какво трябва да запомним от „Дивата патица“? Какъв вкус остави у Вас?
- Защо, когато излезем сред природата се чувстваме по различен начин? Да, елементарно си го обясняваме, но ние сме родени, за да общуваме с природата и с онова висше и божествено нещо, което е сътворило мириса на тревата, дъжда, шумоленето на гората. А ние, хората, сме част от всичко това и го губим, излизайки от там и вързани с някакви отношения, работа и пари. И после се чудим защо ни се случват разни страшни неща. Ние самите късаме...
- Това началото или края е, или е омагьосан кръг?
- За съжаление, омагьосан кръг е. Има много примери с отшелниците преди много години. От наша страна ни се струват пълни идиоти, но от друга страна – зависи кой какво иска да постигне и какъв му е хоризонта. Празни мисли на един празен човек (Смее се.)...
Първата постановка на „Дивата патица“ в Народния театър е на Николай О. Масалитинов през 1939 г. с Борис Ганчев, Борис Михайлов, Пантелей Хранов, Владимир Трандафилов, Марта Попова, Ирина Тасева, Милка Ламбрева, Стефан Савов, Стефан Пейчев.
