Параскева Джукелова дундурка 30-годишно бебе в скута си и му пее приспивни песни. Тази, само на пръв поглед, абсурдна сцена, е сред най-запомнящите се и силни моменти в спектакъла „Един безумен ден“.
Малко преди това джукеловата героиня Марселина е със съвсем други, далеч по-похотливи, намерения към младока, когото дори не е подозирала за свой син. Разкритието за рожба отключва майчински инстинкти, отваря по-благата част от нейния характер и опровергава думите на друг от героите – че ставаш лош, когато знаеш всичко.
Смешното и смисленото вървят ръка за ръка в премиерното представление на Народния театър, поверено на Михаил Петров. Режисьорът-актьор е направил едновременно фин и зрелищен прочит на „Сватбата на Фигаро“, една от най-известните творби на Пиер дьо Бомарше.
„Нуждата да кажа „Обичам те“ е толкова голяма, че понякога го казвам на себе си“, изрича един от типажите. И в тази фраза сякаш се крие голяма част от безценната атмосфера на този сполучливо наречен от М. Петров „театрален карнавал“, събрал в два часа и десет минути най-доброто от харизмата на Актьора, таланта на Режисьора, изящния усет на Художника, вдъхновението на Композитора и всеотдайността на всички „невидими“ работници зад кулисите, допринесли за крайния резултат.
За да е пълна насладата, на сцената има и „дворцов“ оркестър, който свири върху истински мост. На живо звучат и всички песни в изпълнение на актьорите. „Големият проблем беше дали те ще могат да се научат да пеят, тъй като всичко е на живо“, споделя режисьорът. Успехът е несъмнен, ако се съди по аплодисментите, още на предпремиерата.
Три дебюта, които ще се запомнят!
„Един безумен ден“ е дебют на сцената на най-големия ни театър за трима млади актьори.
> Димитър Живков като Фигаро
Той е много опасен. Опасно талантлив. Опасно откровен и опасно точен като човек. Истински живак. Неслучайно, всеки, който го е гледал в „Живак“, знае, че това представление също изглежда опасно – опасно е за зрителите, които има опасност да се пукнат от смях и опасно за актьора Димитър Живков, който два часа играе буквално като луд. Дяволски талантлив и еднакво убедителен е във всеки един от над 10-те характера, които пресъздава. Още по-шокиращо е, че той се опитва (и успява!) да играе няколко персонажа едновременно. Със сигурност, присъствието му на сцената – в „Живак“, „Волпоне", „Големият Bullshit", „Тиква“, е в пъти по-забележително от присъствието му извън театъра, когато срещу теб застава един здраво стъпил на земята мъж, който знае какво иска и как да го постигне. И това всъщност е гаранцията за неговите бъдещи още по-големи успехи като личност в българското изкуство.
> Стелиан Радев като граф Алмавива
Той е откритие на Нина Димитрова и е приемник на Васил Василев-Зуека в „Шинел“. „Почти всички бяха много скептични, когато през 2012 г. го поканих да играе в „Шинел“, на мястото на Зуека. Оказа се, че Стенли изненада всички. Мен обаче не може да ме изненада, защото знам колко талантлив е“, разказва талантливата режисьорка за срещата си с Радев. „Още тогава разбрах, че това момче има невероятна дарба и че ако въобще някога ми е минавало през акъла да възстановявам „Шинел“, то Стелиан Радев е причината“, допълва тя. Три години по-късно Радев демонстрира целият мащаб на таланта си в друго представление на Нина Димитрова – „Дневникът на един луд“.
> Джулия Бочева като Сюзан
Михаил Петров не крие възхищението си от 25-годишната талантлива красавица, станала популярна от сериала на bTV – „Революция Z“, където играе една от главните роли – на Ани, вокалистката на едноименната музикална група. „За мен тя е голямата изненада, продължава режисьорът. Те беше едно момиченце, а тук играе като актриса с 15-годишен опит на сцената на Народния театър. А сцената на Народния театър е препъвала много големи актьори и много големи режисьори“.
Михаил Петров за „Един безумен ден“:
> Бях убеден, че представлението ще има успех. Това е един уникален спектакъл, в който си дават щастлива среща театър, музика, песен, танц, балет и живопис. Една красива авантюра, празнична еуфория за душата и сетивата.
> За такъв спектакъл в САЩ се работи година и половина и с 10-ократно по-висок бюджет. А ние го на правихме за 5 месеца и с бюджет като за обикновено представление.
> Големият проблем беше дали актьорите ще могат да се научат да пеят, тъй като всичко е на живо. Те успяха!
> Представлението е като театрален карнавал. Подходящо е за всякаква публика, защото е на пластове – има и дълбочини, и лека, забавна повърхност, така че всеки зрител ще намери нещо за себе си.
> Аз не търся модерността. Модерността е хубавото нещо.
> Спектакълът не е типичен за българския театър, в който, както и в киното и телевизията, доминира битовата реалност – няма полет, няма фантазия, стремеж да скочиш малко по-високо.
> Аз дори се бях разпределил в роля, но когато започнаха репетициите разбрах, че не е възможно да се справя с двете задачи. Или ще поставям, или ще играя. Мислех да изиграя доктор Бартоло, но това беше невъзможно физически.
За пиесата и нейния автор
Бомарше определя жанрово пиесата си като комедия, но тя, без съмнение, е и политическа сатира. Неслучайно е забранена за дълго време. Братът на Луи ХV гледа представлението и едва не получава удар. Спират спектакъла, а Бомарше за пореден път влиза в затвора. Започват масови всенародни вълнения. Смята се, че тази пиеса провокира избухването на Великата френска революция, което доста сериозно е отразено в сценичната адаптация на Михаил Петров.
За първи път в Народния театър „Сватбата на Фигаро” е поставена на Камерна сцена през 1984 г. от Никола Петков. Любопитното е, че и тогава, и сега, авторът на музиката е един и същ – Любомир Денев.
За актьорите предизвикателството също не е никак малко, защото се съизмерват с истински театрални легенди от постановката преди 34 години – Стелиан Радев е граф Алмавива, чиято роля е играна от Мариус Донкин и Емил Джамджиев, ролята на графиня Розина Гергана Змийчарова „наследява” от Мария Стефанова и Виолета Гиндева, Джулия Бочева в ролята на Сюзан – от Жоржета Чакърова и Камелия Недкова. Преди Параскева Джукелова, в образа на Марселина, е била Виолета Бахчеванова и Николина Лекова. Фигаро на Димитър Живков навремето е бил превъплътен от Михаил Петров и Антон Радичев.
Уникалният плакат на „Един безумен ден”
За да пресъздаде атмосферата на спектакъла, фотографът Любомир Сергеев е снимал заедно и поотделно всички 15 актьори и четиримата музиканти от дворцовия оркестър. Визията, в която сякаш фигурите всеки момент ще затанцуват, е вдъхновена от класическите майстори-романтици като Йожен Дьолакроа, Рубенс и Гоя.
Сергеев е носител на редица отличия, сред които най-впечатляваща е международна награда Trierenberg Super Circuit, наричана още „Оскар“ за фотография. Българинът е търсен е от водещи брандове в Европа, САЩ и Азия.
„Баща ми беше актьор. Израснал съм в театъра. Отразявах лицата на актьорите с очи. Точно с това е свързана с фотографията – с отразяването на хората, само че така, както аз ги виждам”, разказва Сергеев. „Научих се да се вглеждам по време на представленията. Исках да видя как хората променят мисленето си и изражението си заради спектакъла. Обичам да гледам как те стават други“.
Екипът (2018):
Сценична версия – Михаил Петров и Анна Петрова;
Сценография и костюми – Елена Иванова;
Музика – Любомир Денев;
Хореография – Мариана Крънчева;
Музикален педагог – Евгени Господинов;
Актьори – Параскева Джукелова, Джулия Бочева, Гергана Змийчарова, Стелиан Радев, Димитър Живков, Павел Иванов, Владислава Николова, Ева Данаилова, Вяра Табакова, Цветомира Даскалова, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов, Васил Драганов, Пламен Димов, Христо Терзиев;
Дворцов оркестър – Жорж Паликарски, Слав Бистрев, Николай Казаков, Ивайло Флоров.
