Тя е перфекционистка, а той – надут пуяк. Той води живот от клишета, а тя е против клишетата. Той си мисли, че е в криза на средната възраст, а според нея това е късен пубертет. Тя копнее за телепатията помежду им, а той се дразни от споровете, които „задълбочават проблемите“. С други думи – „Специални поводи“, новият спектакъл на Младежкия театър.

Всичко започва с парти по повод 15-годишнината от брака, точно преди развода – за да не разочароват роднините. И, да, пиесата не е българска, а от Бърнард Слейд, автора на „Догодина по същото време“. Освен много смях, в рамките на два часа, зрителите получават и практични житейски съвети. Например, най-лесно е да съобщим за развода като си изберем един наш близък, който обича да разпространява радостни новини.

Ейми (Койна Русева) и Майкъл (Димитър Баненкин) търсят отговорите на редица въпроси, удавени през годините от все още неудавената любов помежду им. Липса на въображение ли е да останeш дълго време с един човек? Защо алкохолът не е решение на проблемите между една двойка? Защо емпатията към другия не винаги се връща със симпатия, и почти никога с любов? Кога Той започва да си мисли, че е привлякъл Нея като „единствения свидетел на ш_баното си величие“?...

„Специални поводи“ минава безмилостно през съвместните моменти от живота на един мъж и една жена – преди, сега и после. Живот (и пиеса) с много финали, но без конкретен резултат, с много поуки, с огромна гама от чувства и с преживявания, които никога не са скучни – за публиката. Краят зависи от гледната точка, която зрителят междувременно си е избрал, и от готовността му да преживее танца между Жената, която гледа на себе си като на кадилак, и Мъжа, който обича колите: Господи, каква кола!

Режисьорът Петър Кауков за „Специални поводи“

„Специалните поводи са тези, на които винаги присъстваме. Поне така трябва. По принцип на тях присъстваме с радост, понякога – с мъка, често – по задължение, рядко – с досада и още по-рядко – с отвращение. Обаче присъстваме. Защото така трябва. Нали са специални поводи! Всъщност, там най-често е много смешно. Е, понякога е и малко тъжно. Но, като мине известно време, пак се оказва, че е било смешно. Специалните поводи са и поводи да си поговорим за други специални поводи. На сватбата на братовчеда Х научаваме от леля Y, че чичо Z (от град N) е починал, но пък жена му е спечелила от лотарията, дъщеря му е приета в университет, а синът му е завършил гимназия с отличие, освен че е получил и шофьорска книжка. И така специалните поводи се умножават сами по себе си, което ни дава все повече поводи самите ние да се чувстваме специални. И да се посмеем. Независимо от повода. Преди всичко да се посмеем!“

За автора

Бърнард Слейд, роден на 2 май 1930 г., e канадски драматург и сценарист. Криерата му започва като актьор в провинция Онтарио, но през 60-те години се мести в Холивуд и започва да работи като сценарист на ситкоми. Връща се към театъра през 1975 г. с познатата и на българската публика пиеса „Догодина по същото време“, която предизвиква международен фурор с 1453 представления на Бродуей. Удостоен е с американската награда „Драма деск“ за изключителна нова пиеса, номиниран е и за наградите „Еми“.