За бащите, които си тръгват, но само физически. За сърцата им, по-големи от цялата самота на света в края на дните им. За търпението и мъдростта, постлани в тихото кътче на техния край и за времето, което никой от нас не иска да изпусне. Но най-вече – за любовта, която остава завинаги…

„Бащата“ на сцената на Народния театър е един вик за бърза помощ, но не към болен човек, а към завръщането, към нас самите, към онова, което не трябва да губим, за да оставаме будни и адекватни до последния си дъх. Защото тъга, студ и безсилие наоколо може да има винаги. Трудно е да запазиш топлината и да съумееш да я раздаваш споделено, и то в семейство, към което вече не можеш да принадлежиш.

Владо Пенев сякаш е твърде млад за тази роля на 80-годишен мъж, но въпреки това носи сълзи в очите на публиката. Успява да премине отвъд струните на човешката душа, отвъд емоциите и да се слее дори чисто физически с нежната и тиха музика на спектакъла. Създадената от Петя Диманова звукова среда като безмилостен камертон отброява всяка секунда към финала и се слива със забележителната сценография на Мира Каланова – еднакво уютна и за нотите, и за актьорите.

Фотограф Стефан Ненков Щерев
Снимка: Народен театър Иван Вазов

В „Бащата“ силните послания пронизват, но без шум и излишни крясъци. Затова зрителите ще имат шанса да преживеят фина настройка на душите си –  ще се смеят, но не с глас, а само със сладко-тиха носталгия, ще плачат без глас, без да се налага да леят крокодилски сълзи, а само да се връщат към историите с бащи, които всеки е затлачил, макар и в сърцето си.

Фотограф Стефан Ненков Щерев
Снимка: Народен театър Иван Вазов

За пиесата

„Бащата“ е хит по театралните сцени на Ню Йорк, Париж, Берлин и Лондон. Сюжетът потапя Андре (героят на Пенев) в свят с разклоняващи се самоличности..С всяко действие Ана (Радина Кърджилова), Пиер (Юлиан Вергов) , Лора  (Теодора Духовникова), Жената (Мария Каварджикова) и Мъжът (Константин Еленков) поемат по непознати орбити , променят биографиите си, излагат нови версии за случващото се около тях. Така, в апартамента на Андре бавно се наслагва  неизвестността,  докато на финала не избухне изненадващата истина… Предизвикателството, отправено от режисьорката Диана Добрева към всеки от нас, е да се взрем в крехкостта на съществуването, в  горчиво-смешната игра, която всъщност е човешкият живот.

За автора

Флориан Зелер е френски романист и драматург, роден през 1979 г.. Първият му роман „Изкуствен сняг“ излиза през 2002 г. и е удостоен с наградата на издателство „Ашет“, а вторият – „Любовниците отникъде“ (2003) получава Наградата на принца на Монако. 2004 г. става „театралната година“ на Флориан Зелер. Поставени са първите му две пиеси – „Другият“ и „Въртележката“. През 2006 се появяват романът му  „Жулиен Парм“ и пиесата „Ако умреш...“, която се радва на голям успех и е отличена с наградата „Театър за младите“ на Френската академия.

Флориан Зелер

Следват пиесите „Тя те чака“ (2008), „Майката“ и „Истината“(2010), „Един час спокойствие“ и „Бащата“(2012), която освен, че е удостоена с три награди „Молиер“ до 2015, се превръща и в абсолютен хит на големите европейски и американски театрални сцени.

Зелер живее в Париж. Женен е за пет години по-възрастната от него Марин Делтерм – бивш модел, актриса и скулптор. Тя дори играе в една от пиесите на съпруга си – „Манежът“. Двамата имат син Роман, роден през 2008 г.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!