Сибирско хъски, което често вие, провокира различни реакции в своите четириноги събратя. Така неговият собственик, който е етолог и изследва поведението на животните, решава да проучи защо някои кучета са по-склонни да вият.
Изследователи от катедрата по етология в университета Eotvos Lorand в Будапеща проверяват дали определени породи кучета са по-склонни да вият и дали това има нещо общо с генетичната им близост с вълците.
Стопанката на Бизсу Фани Лехоцки и нейните колеги изследват и как възрастта и пола на кучетата влияят на поведението им при вой. Те тестват 68 чистокръвни семейни кучета, като им пускат 3-минутни записи на вълчи вой и наблюдават реакциите им в затворена лабораторна стая.
Кучетата в експеримента са от 28 различни породи - от древни катото шиба ину, сибирско хъски, аляски маламут и пекинез, до бултериери и боксери.
„Основното откритие е, че породите, които са генетично по-близки до вълците, са по-склонни да реагират с вой“, казва Лехоцки. Проучването установява, че това важи само за кучета на възраст над 5 години.
По-възрастните кучета от по-древни породи реагират с по-продължителен вой, докато по-модерните породи реагираха с лай.
Породите, които са склонни да вият повече, показват и допълнителни реакции в поведението си като прозяване, разклащане на тялото, облизване на устата или чесане.
„Опитомяването и селективното развъждане от хора коренно променя вокалния репертоар на кучетата, както и възприемането и възпроизвеждането на вой“, смятат учените.
