Баща му е шофьор на камион, той и майка му никога не са ходили на театър. Веднъж обаче в тази уж бездуховна къща попадат билети за постановка от Лорейн Хенсбъри. „Това беше пиеса за чернокожи в покрайнините на Чикаго – първото, коего гледах и ме запали да пиша“, разказва днес 80-годишният Израел Хоровиц. Името му стои зад кинохитове „Автора! Автора!” с Ал Пачино, „Съншайн” с Ралф Файнс, „Ню Йорк, обичам те!” и много други.
„Обичам киното, но конкретно кино. Като малък открих филмите на Франсоа Трюфо и се влюбих в тях“, споделя той. „Холивуд се превърна в нещо, което въобще не ме интересува“, категоричен е Хоровиц.
„Времето между написването на сценария и излизането на филма е много дълго. Понякога дори не помня защо съм писал“, продължава с усмивка той. Обяснява, че в театъра нещата са много по-бързи, а резултатът е почти светкавичен.
Започва да пише пиеси на 17. Досега има близо 70, много от които са преведени на над 30 езика. Освен това, държи рекорда за най-дълъг сценичен живот – за „Линия“, чиято премиера е през 1974 г. и над 40 години без прекъсване продължава да се играе на Оф-оф-Бродуей.
„Някъде в този живот или да си паркираш колата в двора на Харвард“ е първият допир на българската публика с Хоровиц. Премиерата е през март 2017 г. на сцената на Народния театър.
Две години по-късно културната институция отваря врати за „Моята скъпа лейди“, чието премиера на 17 февруари ще бъде в присъствието на автора. Спектакълът е с участието на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов. Режисьор е Стилиян Петров.
С „Моята скъпа лейди“ исках да напиша любовно обяснение към Франция, където се играят 50 от моите пиеси, а това е истинско чудо за син на шофьор на камион, каза Хоровиц пред журналисти. По думите му с този текст си е дал сметка, че пише „нещо много по-сериозно“.
„Никога не знам коя пиеса ще просъществува и ще успее да докосне хората, добавя той. Когато започвам да пиша, винаги си мисля, че знам накъде вървя. Но по средата разбирам, че съм завил в друга посока“. Признава, че любимата ми пиеса е тази, която пише в момента.
Току-що е завършил роман, а в момента работи по още две нови пиеси. В едната от тях трима актьори изпълняват 80 роли. „Пиша пиеси, защото нещо ме притеснява в живота. Освен това, друго не мога да правя“, продължава той с неизменната си усмивка.
„Всяко сериозно произведение се занимава с въпроса „Защо живеем?“, категоричен е Израел Хоровиц. Добрият театър създава илюзии за това, че можем да разбираме живота. Създава усещането, че един проблем може да бъде разрешен. После, в живота, разбираме, че всичко е бъркотия и нищо не е ясно“.
Съветът му към всички млади хора, които искат да на носят на челото си надписа „Артист“ е , че трябва за знаят, че носят голяма отговорност, защото „те не само трябва да забавляват хората, но и да разбират от какво имат нужда“. Невинаги хората се вълнуват от това, което е в техен интерес, коментира Хоровиц.
Според него формулата за успеха в живота е, когато човек се чувства щастлив в кожата си. Никакъв друг успех няма значение, смята световноизвестният драматург. Може би в това се крие и ключа към неговия житейски и професионален успех. „За мен писането не е нещо, което правя, а нещо, което съм“, разкрива Израел Хоровиц. Твърди, че петте му деца и петимата му внуци непрекъснато ми напомнят кой е.
Стилиян Петров за „Моята скъпа лейди“
Когато тръгнах към „Моята скъпа лейди“, исках да направя представление, заради темата, която виждах в нея. Темата, заради която ми се струваше важно днес да се постави този текст на сцената. Темата, формулирана от Шопенхауер, така: „Животът е сделка, приходите от която не покриват всички разходи“. Човекът във времена на сделки от всякакъв характер, не само материален – сделките със съвестта, с вините и войните, които водим, в името на нещо много голямо и свято, например, като любовта.
Сега, след близо три месеца репетиции, в края на процеса, знам, че съм направил това представление заради срещата. Срещата с актьорите – Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.
Сюжетът на пиесата разказва историята на един американец, който пристига в Париж, за да получи наследството си. Но както обикновено се случва в живота, а и в добре написаните пиеси, всичко се оказва доста по-сложно. Защото зад всяка истина са скрити няколко други повече или по-малко важни истини, а зад лицето на липсващата любов може би се крият нови любови. Или може би защото в Париж винаги стават неочаквани неща.
Преводът от английски е на Харалампи Аничкин, сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева, а музиката – на Михаил Шишков.
