Един не много известен и непоставян у нас досега автор стои зад едни от най-добрите проекти не само на Бродуей, но и зад редица филмови сценарии.
Израел Хоровиц е авторът на иронично-романтичните преживявания на писател, чиято пиеса се поставя за първи път на Бродуей, а емоциите пресъздава Ал Пачино във филма „Автора! Автора!”. Хоровиц описва и завладяващото приключение на Ралф Файнс във филма "Съншайн”, сценарист е на прочутия "Ню Йорк – обичам те”, както и на "Моята стара приятелка” с Кевин Клайн, Маги Смит и Кристин Скот Томас.
На 19-годишна възраст Хоровиц пише първата си пиеса
"Завръщане” и тя веднага е поставена. Досега е сътворил близо 70 пиеси, преведени и поставени на над 30 езика. Рекордът за най-дълъг сценичен живот принадлежи на пиесата му "Линия”, чиято премиера е през 1974 г. и вече повече от 40 години без прекъсване продължава да се играе на сцената на 13th Street Repertory Theatre на Оф-оф-Бродуей.
"Някъде в този живот или да си паркираш колата в двора на Харвард” е първият допир на българската публика с Хоровиц. Заслугата е на режисьора Гаро Ашикян, а сцената – на Народния театър.
Тази пиеса е като потънал кораб
Думите са на Ашикян и като че ли най-точно определят случващото се на камерна сцена в продължение на почти три часа.
"Тук-там се виждат части от мачти, някой комин… елементи от едно пътуване, от изминат път, допълва режисьорът. Едно от удоволствията на нашата работа беше да се гмуркаме и да изследваме невидимата част на този кораб. Творбата на Израел Хоровиц е една добре прикрита крайност. Тя притежава онази чаровна недоизказаност, която е характерна за произведенията, отдалечени от злободневната тематика“.
Обстоятелствата налагат един саможивец да ползва услугите на домашна помощница. Случайно или не, тя се появява и в живота на стария учен настъпват някои промени… Пиесата се случва някъде между техните непринудени разговори, радиоприемника и корабните сирени от близкото пристанище...
"Авторът е интересен, но и доста сложен, и това е чарът на тази пиеса, разказва режисьорът.
Това е тиха история на тайните
Текст, в който загадките са един от основните мотори в действието. Историята не е криминална, но е разказана по криминален начин. Няма престъпление, а разседване и ровене в миналото“.
Според Ашикян маниерът на писане на автора е много личен и веднага прави контакт с аудиторията, затова няма значение дали сюжетът се развива в Бостън или в Панагюрище.
Ролите в спектакъла се изпълняват от Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева, но се чуват и гласовете на Валентин Ганев и Теодор Иванов.
"Погледнато от гледната точка на Катлийн (бел. ред. - героинята на Шкодрева) ми се струва, че пиесата е за придобиването на сила, смелост и знание. В началото на пиесата Катлийн има много малко от всичко това, докато в края тя притежава в изобилие от трите. Погледнато от гледната точка на Бракиш (бел.ред. – героят на Алексиев) ми се струва, че пиесата е за споделянето на силата, смелостта и знанието. Но благодарение на своето образование (или липсата на такова), считам, че Джейкъб Бракиш и Катлийн О`Хара са в голяма степен една и съща личност”, обобщава Хоровиц.
Материалът е подготвен от Даниел Димитров.
