Бяла лястовица или черна овца, измамен ангел или весело дяволче, фея или вещица – това са все верни отговори на въпроса „Какво е Нина Димитрова в българския театър“? И ако в редица житейски ситуации такива хора са наричани лицемери, в изкуството умението да бъдеш винаги различен, без да губиш себе си, е гаранция, че пред теб стои талант. И той е от онези наместници, които вдяват нас – публиката, в сложните плетива на великите творци.
Сатиричният театър в София дава покрив на най-новата режисьорска разработка на Нина Димитрова, на поредния й педантично-съвършен спектакъл, мислен отново за камерна зала. И отново изненадите са на всеки ъгъл, въпреки че ... арената е кръгла – сякаш е някаква омагьосаната окръжност, обитавана от шепа нищожни хора в борба за власт. Факт е, че засега по родните сцени подобен абсурд, подобно разчленяване и пълна ревизия на театралните стандарти може да се случи само в постановка на Нина Димитрова.
А „Ревизорът“ по Гогол е не просто ревизия на театралните похвати, безпощадно и динамично препускане в степите на руската класика, но е с ясното послание за уважение и закрила на автентичния дух, отново по съвършено прост и едновременно с това гениален начин. Сценографски, алюзията с руските дървени къщи е неизбежна. Нина Димитрова не просто сковава театър от десетина греди и 20 летви, които сякаш са изкъртени от дома и от традицията, разбивайки представата и очакването на зрителя за нещо класическо, строго и познато.
Безсмислено е уважаемият зрител да разбира в аванс как строителната греда е провокирала мозъка на един режисьор, и майсторски е отмита границата между образец и иновация.
В предишния си спектакъл – „Дневникът на един луд“ (2015), Нина Димитрова прави чудеса с 23-годишния тогава Стелиан Радев, сред декори от обикновено велкро. В „дървения” свят на „Ревизорът“ чудото е умножено по 15 – завършени герои с лица, които се помнят.
Още едно доказателство за режисьорската щедрост като желание да изпълваш със смисъл свободата на актьора и да го развиваш е решението на Нина Димитрова „Ревизорът“ да се играе в два състава.
В образа на лекомисления Иван Хлестаков са Павел Емилов и Денис Хаят. Ролите на опитния градоначалник Антон Антонович Сквозник-Дмухановски и неговия слуга Осип си разменят Антоан Петров и Шахин Шехзен. Атанас Апостолов и Шахин Шeхзен се редуват като училищния настоятел Лука Хлопов и съдията Амос Ляпкин-Тяпкин. В останалите типажи влизат Елица Костова, Мирела Карабанчева, Славена Ангелова, Давид Крумов, Воил Велев и гостуващите актьори Димитр Несторов и Мартин Христов.
Нина за „Ревизорът“:
Нека се погледнем в огледалото „ Ревизорът”, което Гогол е поставил пред нас, и ако ни е крива мутрата, да не се сърдим на огледалото, а да се замислим защо в отражението виждаме само „карикатури на хора”. Предлагам ви заедно да се посмеем на себе си и на абсурдите на всекидневното си съществуване с оня смях, „излитащ от светлата природа на човека, без чиято проницателната сила нищожността и пустотата на живота не биха изплашили човека”. Нека чрез пречистващата сила на гоголевия смях ”да направим ревизия на собствената си греховна съвест”.
Автор: Даниел Димитров
