Какво биха си казали Левски и Ботев в разговор с Достоевски? В коя епоха биха се върнали, ако имаха тази възможност? Кой друг щеше да влезе в компанията на техните политически и социално ангажирани разговори? Възможно ли е най-великите личности от българската и световната история да бъдат само едни безметежни воайори?
Отговорите на всеки от тези въпроси като че ли би граничил с фантастиката, но не и в пиесата „Наблюдателите (хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев, която режисьорът Явор Гърдев поставя на сцената на Народния театър.
Млад съдия става причина за престъпление. Малко по-късно се преселва в отвъдното, където е принуден да се защитава пред неколцина национални герои. В това си положение той преминава в настъпление, призовавайки други авторитетни свидетели и с тяхна помощ започва сам да съди съдниците си...
Историята е достатъчно интересна – за да държи интригата през цялото време, и гениално проста – за да бъде усложнявана, клонирана и надграждана с почти всевъзможни теми. В кръстопът на исторически истини и епохи се раждат нови версии за спорни събития и дати.
Освен Ботев и Левски, в разположения между този и онзи свят микроокеан от знаменитости, плуват и Димитър Общи, и Гарибалди, редом до Имануел Кант, Сергей Начаев и хаджи Станьо Врабевски. Образът на Достоевски на моменти се явява като ментор, който се надсмива над останалите. Самата пиеса се приема за своеобразна реплика на казаното от един от неговите герои – щом няма Бог, значи всичко е позволено.
„Интерпретацията на Константин Илиев – колкото иронична, толкова и сериозна – отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти“, посочват издателите на творбата.
Затова в „Наблюдателите" всяко действие и поява на герой ще изглежда съвсем нестранно и напълно логично – и разговорът между Ботев и Достоевски, и мечтата за Хонолулу, и съдията, в чиято душа се сблъскват обвинител и адвокат, и очакването на Исус, и истината за смъртта на Ботев, и всички събития, които започват някога и стигат до наши дни, през погледа и въпреки свещения ореол на имената, които са хем инквизитори, хем зрители.
И всичко това идва да покаже, че човекът не е най-последното, там е Бог, а името му няма значение. Защото, както казва един от героите, „раят, ако не е истина, не е и лъжа“.
В актьорския състав на „Наблюдателите" са Цветан Алексиев, Христо Петков, Илиана Коджабашева, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Стефания Колева, Ненчо Костов, Леарт Докле, Павлин Петрунов, Елена Телбис, Анна Пападопулу, Йосиф Шамли, Благовест Благоев, Димитър Николов, Емил И. Марков.
Сценографията на Никола Тороманов е като паяжина, която разрязва цялостното пространство на залата и създава усещане на интерактивност на зрителите и актьорите. Художникът на костюмите е Свила Величкова, а музиката е на Калин Николов.
Явор Гърдев за „Наблюдателите“
Един млад съдия се подписва върху акт за регистрация на съмнително акционерно дружество. Този факт остава скрит за обществото, но пък успява да разтърси отвъдното.
Малко след като подписва документа, който ще отвори възможност за безнаказаното изсичане на шест хиляди декара гора в Балкана, съдията внезапно умира докато търси скрито злато в двора на стара чорбаджийска къща.
В отвъдното се събират няколко български национални герои, за да търсят сметка на новопредставилия се. Попаднал в положение да бъде съден и да отговаря за земните си деяния, съдията се одързостява, преминава в настъпление, призовава авторитетни свидетели и с тяхна помощ започва сам да съди съдниците си.
Взаимоосъдителната съдебна система на отвъдното започва да се задъхва под товара на избликващите стари и нови грехове, отколешни страсти и нестихнали бесове, дълбоко заровени и неизповядани лични и национални тайни.
За автора
Константин Илиев е роден е на 16 октомври 1937 г. В Горно Павликене, Ловешко. Завършва немска филология в Софийския университет. От 1969 до 1972 г. е аспирант в Хумболтовия университет, Берлин. Там защитава докторска дисертация на тема „Структура на драматическите творби на Фридрих Дюренмат“.
Първата му пиеса „Мъка по цветовете“ е от 1961 г. Започват репетиции във Варненския драматичен театър, но премиерата е забранена по идеологически съобсражения. По същите причини не се осъществява сценична реализация и на следващите му две пиеси – „През октомври без теб“ (1968) и „Цар Шушумига“ (1968, за куклен театър). Първата му стигнала до премиера сценична творба е „Музика от Шатровец“ (реж. Любен Гройс). Следват „Прозорецът“, „Босилек за Драгинко“, „Великденско вино“, „Нирвана“, „Одисей пътува за Итака“, „Червено вино за сбогом“, „Куцулан или Вълча Богородица“, „Франческа“, „Бетовен 21“, „Златни мостове и Секвоя“.
„Наблюдателите (хипотеза за отвъдното)“ е най-новата му пиеса, писана през 2015 г. и издадена в сборника пиеси „Наблюдателите“ през 2016 г.
Илиев е автор е на студии, статии и есета, текстове за театър, драматургия и политика, събрани в книгите „Паметта на гарвана“и „Думи извън сцената“.
От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“. Пиесите му са играни в почти всички български театри, както и в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия. Носител е на множество национални награди за драматургия. През 1989 г. романът му „Френско магаре“ получава наградата „Христо Г. Данов“.
През 1996 г. във Виенския университет му е връчена международната Хердерова награда за цялостно творчество. „Драматическото творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век“, казва по този повод проф. д-р Петер Вундерли, председател на кураториума за присъждане на отличието.
