25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. А насилието у нас продължава да расте. Според статистиката на МВР близо 3 000 жени годишно стават жертва на домашно насилие.
Около 80% от подадените сигнали приключват само за денонощие, защото жертвите не подават молба или жалба до съда.
Милиони жени по света живеят в постоянен страх от домашно насилие, а десетки и стотици губят живота си всяка година в отделните държави. Данни на Световната здравна организация (СЗО) показват, че близо една от всеки три жени, или около 840 милиона жени в света, са преживели домашно или сексуално насилие през живота си.
Само през последната една година „316 милиона жени, или 11 процента от жените на възраст над 15 години, са били жертви на насилие от страна на интимен партньор", сочат данните на СЗО, представени по повод Международния ден за премахване на насилието срещу жени и момичета, който се отбелязва на днешния ден - 25 ноември.
Домашното насилие не е само личен или семеен проблем, а социалнозначим въпрос, който засяга всички в обществото.
Убийството на жена, поради факта, че е жена, се нарича фемицид. За разлика от полово неутралния термин убийство, „фемицид“ съдържа в себе си връзката между половата дискриминация и фаталното насилие над жени, информира БТА.
БЪЛГАРИЯ
Най-малко 109 присъди за фемицид са произнесли съдилищата в България в периода 2018-2023 г., показват данни на Българския хелзинкски комитет, представени през септември т.г. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, все още не се документират от институциите и не се анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики, посочват от Българския хелзинкски комитет.
Правозащитната организация картографира убийствата на жени в България от 2018 г. в отговор на „системното неглижиране от страна на властите на данните за домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени“. Пълен анализ на данните на Българския хелзинкски комитет можете да намерите на следния линк. Информацията е достъпна и в интерактивна карта на сайта Spasena.org.
От началото на 2025 г. поне 22 жени в България са били убити, като в повече от половината случаи заподозреният за престъплението е настоящ или бивш партньор на жертвата, сочат данни на Българския фонд за жените и Агенцията на Европейския съюз за основните права, които ще организират на 10 декември в София конференция на тема „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщи наскоро, че през изминалата година сигналите за домашно насилие са над 53 000. Според него България има адекватно законодателство по отношение на превенцията на домашно насилие. Министърът припомни, че първата крачка с драстични поправки в закона беше направена преди повече от две години и половина след случая с Дебора от Стара Загора. Миналата седмица на правителствено заседание бе приет и Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие.
България не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. „Истанбулска конвенция“). През 2018 г. Конституционният съд прие решение, в което се посочва, че „Истанбулската конвенция“ застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (“gender”), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията.
По данни на World Population Review* броят на убийствата на жени на 100 хиляди в България е бил 0,8 през 2021 г.
Каква е информацията за случаите на фемицид и в останалите страни на Балканите:
АЛБАНИЯ
Според доклад на албанския Омбудсман за убийствата на жени и момичета в Албания (2021-2023 г.), публикуван през 2024 г., терминът “фемицид” не е дефиниран или използван в Наказателния кодекс на страната или в други правни актове. В документ, посветен на правната рамка на Западните Балкани във връзка с фемицида и публикуван през 2023 г., обаче се посочва, че в Албания, както и в други страни, при някои обстоятелства дадени престъпления като предумишлено и непредумишлено убийство могат да бъдат определени като фемицид. Убийството се наказва с 15-20 г. затвор в страната, а ако има утежняващи обстоятелства – с минимум 20 години.
Статистика от албанския статистически институт ИНСТАТ за периода 2015-2020 г. показва общия брой на жените, станали жертви на домашно насилие в Албания – 6486, но не дава точния брой на жертвите на фемицид.
Според Глобалното проучване за убийствата от 2019 г., цитирано в доклад за фемицида и опитите за убийства на жени в Албания (2017-2020 г.), в периода 2014-2019 г. броят на убитите жени е намалял от 0,91 на 0,64 на сто хиляди, като по-голямата част от престъпленията са извършени от интимния партньор на жената. Данните на World Population Review определят този показател в страната на 0,8 през 2021 г.
В периода 2021-2023 г., според доклада на Омбудсмана от 2024 г., са били убити 32 момичета и жени, като при 24 от тях случаят може да бъде определен като фемицид или убийство заради пола.
Албания е ратифицирала Истанбулската конвенция за предотвратяване на насилието над жени и домашното насилие.
Един от случаите, които разтърсиха албанското общество, беше от началото на 2023 г., когато албанец уби три жени и рани други три в рамките на по-малко от час в Тирана.
В края на 2022 г. Мануела Бело, представител за Албания на Фонда на ООН за населението (UNFPA), съобщи, че Албания се подрежда на първо място в Европа и на единадесето в света по аборти на базата на пола (селективен аборт). Селективният аборт (в полза на момчетата) е разпространен не само в Албания, но и в Косово, Република Северна Македония и Черна гора, пише косовската медия „ТВ Клан“.
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
В последните години в Босна и Херцеговина са убити десетки жени, като през последната година ситуацията е особено тревожна – средно по една жена е убивана всеки месец, съобщава босненската редакция на регионалната телевизия Ен 1.
По официални данни, от 2015 г. до края на 2024 г. в страната са убити най-малко 110 жени, информира „Радио Сараево". Според различни организации в периода 2015–2022 г. жертвите са били поне 75, а по данни на Агенцията за равноправие на половете към Министерството на човешките права и бежанците на Босна и Херцеговина, от 1 януари 2023 г. до края на 2024 г. са регистрирани още 35 случая.
Сред последните случаи на фемицид в страната е убийството на 32-годишната Алдина Яхич, чието тяло бе открито на 16 ноември в Мостар с прострелна рана, съобщава босненската редакция на Радио Свободна Европа. Яхич е била многократно заплашвана от бившия си приятел Анис Калайджич, срещу когото е повдигнато обвинение за убийство и незаконно притежание на огнестрелно оръжие след убийството. По информация на полицията Калайджич е причакал Яхич по пътя ѝ към фитнес залата. Тя е направила опит да избяга и е подала сигнал до органите на реда, но няколко минути по-късно е била застреляна.
Към момента в Босна и Херцеговина няма общонационален закон, който да третира убийството на жени като отделно престъпление. През 2014 г. страната ратифицира Истанбулската конвенция – инструмент, който задължава държавите да се борят с насилието срещу жени и домашното насилие.
Една от двете съставни части на държавата – Федерация Босна и Херцеговина, прие през юли тази година изменения в Наказателния кодекс, свързани с фемицида. Съгласно новите разпоредби, убийството на жени се третира като отделно престъпление, отбелязва босненската редакция на „Евронюз“. Предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок не по-малък от десет години. Наказанието е по-тежко, ако жертвата е била нападана и преди, била е в близки отношения с извършителя или престъплението е съпътствано от сексуално насилие и полово неравенство. Случаят на Алдина Яхич е първият, който ще се разглежда според новоприетите изменения.
В другата съставна част на Босна и Херцеговина – Република Сръбска, фемицидът все още не е дефиниран като отделно престъпление в Наказателния кодекс, въпреки че се предвижда наказание за престъпления от омраза, извършени и поради „половата идентичност на лицето“. Все пак криминализирането на убийството на жени като отделно престъпление също бе на фокус преди известно време, посочва босненската редакция на Радио „Свободна Европа“. През 2023 г. се предвиждаше убийството по полов признак да бъде включено в нова версия на Закона за защита от домашно насилие и насилието срещу жени в Република Сръбска. Въпреки че проектозаконът бе приет на парламентарно ниво с единодушие, впоследствие няколко консервативни и десни организации изпратиха отворено писмо до парламента, с което се обявиха против приемането му. Те настояха законът да бъде изтеглен от процедура и получиха подкрепа от тогавашния президент на Република Сръбска Милорад Додик. В резултат законът не бе внесен за следващо разглеждане, а в началото на май 2024 г. изтече и законовият срок за това. Въпросът все още не е бил поставен отново на дневен ред.
Босна и Херцеговина е подписала и ратифицирала Истанбулската конвенция.
Данните на World Population Review изчисляват случаите на фемицид на 0,4 на сто хиляди жени в Босна през пандемичната 2021 г.
ГЪРЦИЯ
Гърция има законодателство срещу семейното насилие и насилието, основано на пола, като специализиран закон за борба със семейното насилие съществува още от 2006 г., след което има още редица законодателни актове в тази сфера. Гърция е и сред страните, подписали и ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция). Въпреки това в страната убийството на жена не е отделно престъпление в Наказателния кодекс, а се разглежда по общите разпоредби за преследване на убийствата.
По данни на Европейската обсерватория за фемицида през тази година до момента в страната са извършени 18 убийства на жени. Броят им е сравним с този от предишните години (17 през 2019 г., 19 през 2020 г., 31 през 2021 г., 26 през 2022 г., 15 през 2023 г. и 19 през 2024 г.). При общ брой на убийствата за периода 2019-2024 г. между 71 и 93 годишно убийствата на жени са средно близо 27 процента.
От 19 случая на фемицид през 2024 г. 15 от жените са били убити от настоящ или бивш съпруг или партньор, а 3 – от друг член на семейството.
По данни на World Population Review броят на убийствата на жени е бил 0,6 на 100 хиляди през 2021 г., когато в глобален мащаб се отчита висок брой на случаите на фемицид заради изолацията при ковид пандемията. В момента този показател е около 0,32.
Убийствата на жени в семейството са широко отразявани от гръцките медии – обстоятелство, което говори за обществената чувствителност по темата. Един от последните случаи, които предизвикаха засилен обществен интерес, беше от септември в Солун, където мъж отне живота на 59-годишната си болна сестра, за която полагал грижи, като сред мотивите той изтъква както лошото според него отношение на жертвата, така и раздразнението на съпругата му от времето, което отделял за грижа за сестра си. При друг случай от август във Волос 40-годишен мъж уби след скандал 36-годишната си съпруга пред четирите им деца, три от които непълнолетни. Според показанията на свидетели двойката е имала дълга история на семейно насилие и патологична ревност.
КИПЪР
Както се отбелязва в доклад на Европейския парламент от 2025 г., Кипър е една от четирите страни в ЕС (заедно с Малта, Хърватия и Италия), която е въвела правно определение за фемицид. В проучване на политиката на ЕС в областта на превенцията на фемицида по проекта “FEM-UnitED”, финансиран по програмата на ЕС „Права, равенство и гражданство“ (2014 – 2020), се казва, че през 2022 г. Кипър е допълнил Закона за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, с което фемицидът е определен като самостоятелно криминално деяние, в което насилието от сексуален партньор, от омраза на основата на пола или мотивирано от предполагаема защита на честта, се приема за утежняващо вината обстоятелство. Кипър освен това е ратифицирал и Истанбулската конвенция за борба с насилието срещу жени.
В доклад на Средиземноморския институт за джендър изследвания, цитиран през март от кипърското издание на в. „Катимерини“, се съобщава, че за последните десет години в Кипър са били извършени 41 убийства на жени. Според World Population Review, където са налични данни за пандемичната 2021 г., убийствата на жени в Кипър са били 1,1 на 100 хиляди, което е един от най-високите показатели за страна от ЕС. И в двете проучвания обаче не се посочва изрично дали данните са за целия остров или само за контролираната от международно признатото правителство южна част на Кипър.
Кипър беше сцена и на деянията на един от най-зловещите серийни убийци на жени през последните години. В периода 2016 – 2018 г. военнослужещият от кипърската Национална гвардия Никос Метаксас уби чрез удушаване 5 жени – чуждестранни работнички в страната, както и 2 деца – дъщери на две от жертвите му. Телата им бяха открити в различни езера на страната. Пред телевизия „Алфа“ психиатърът Симос Кириакидис определи мотивите му като садистично сексуално удовлетворение. За убийствата Метаксас получи през 2019 г. седем доживотни присъди – по една за всяка от жертвите му.
КОСОВО
Терминът „фемицид“ не фигурира в косовското законодателство. Убийството се наказва с минимум 5 години затвор, а при утежняващи вината обстоятелства – с минимум 10 години или доживотен затвор.
Албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ) съобщи миналата година, че косовското правителство подготвя специален закон за фемицида. Проектозаконът обаче предизвика разнопосочни мнения, като някои смятат, че вместо него трябва да има по-тежки наказания за домашно насилие и фемицидът да бъде включен като член в Наказателния кодекс.
Правосъдният министър Албулена Хаджиу защити нуждата от специален закон, която според нея е продиктувана от оценката на косовските институции, че отделен член в Наказателния кодекс не би бил достатъчен.
Базираната в северния косовски град Митровица неправителствена организация „Четвъртата вълна“ (Fourth Wave) също е на мнение, че такъв закон ще помогне за по-точно отчитане, превенция и защита на жените, изложени на опасност.
Официалните статистики в страната не регистрират случаите на домашно насилие и, освен в отделни медии, няма данни за общия брой на случаи на фемицид или опити за фемицид.
Статистика, направена от РСЕ, показва, че от 2010 до април 2024 г. в Косово са били убити най-малко 57 жени. Косовският правосъден министър каза през април 2024 г., че от края на войната в Косово през 1999 г. до април м.г. са убити 99 жени.
Въпреки че Косово не е част от Съвета на Европа и следователно не може да ратифицира по стандартния път Истанбулската конвенция, през 2020 г. косовският парламент промени конституцията си така, че тази конвенция да има директно правно действие в Косово.
World Population Review не представя данни за фемицида в Косово. За съжаление обаче отсъствието на статистика не означава, че няма и убийства на жени. Няколко случая потресоха обществеността в Косово през последните години. Сред тях са убийството на бременна в деветия месец жена на 35 години от бившия ѝ съпруг в двора на гинекологична клиника в края на 2022 г. и убийството на 30-годишна жена пред децата ѝ в края на 2023 г.
В Косово е регистриран и друг случай на "фемицид" – т.нар. селективен аборт. Доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA) от 2016 г. регистрира случаи в Косово, при които семейства предпочитат раждането на момчета, в резултат на което жените са склонни да направят аборт, когато разберат, че детето ще бъде момиче, особено когато става въпрос за трето дете. Избирането на пола на плода е престъпление и се забранява категорично от закона в Косово, пише порталът „Болкан Уеб“.
РУМЪНИЯ
Общо 51 жени са били убити в Румъния от началото на 2025 г., а 14 жени стават жертва на агресия на всеки час, според централизирани данни на организациите за защита на правата на жените, цитирани по-рано този месец от румънската редакция на Радио Свободна Европа.
Един от последните случаи е от първата половина на ноември, когато 25-годишна жена от окръг Телеорман е убита от бившия си съпруг, след като срещу него са издадени две ограничителни заповеди. Дни преди престъплението жертвата е подала жалба, че е била отвлечена и изнасилена от 42-годишния мъж. Майката на три деца е намушкана смъртоносно от бившия си партньор пред църква, докато държи в ръце тригодишния си син. Случаят доведе до дисциплинарно разследване срещу 14 полицаи и един прокурор.
Статистически почти всяка седмица по една жена е убивана в Румъния, най-често от партньора си, сочат цитираните данни, които разкриват мащабите на това явление. Над 11 000 ограничителни заповеди са били издадени от началото на годината, а близо 4000 от тях са били нарушени от насилниците.
Според данни на Министерството на правосъдието през първите четири месеца на годината са регистрирани над 40 000 случая на домашно насилие, което означава, че на всеки час 14 жени стават жертва на насилие, отбелязва Радио Свободна Европа.
Според сайта World Population Review 0,8 на сто хиляди жени в Румъния са убити при случаи на фемицид през пандемичната 2021 г. През 2023 г. и 2024 г. в страната с близо 19-милионно население, която ратифицира Истанбулската конвенция през 2016 г., са регистрирани по 86 убийства на жени, които се смята, че са пряко свързани с пола им, показват данни на Румънската полиция.
Същевременно заместник-директорът на Румънската полиция Едуард Мирицеску съобщи, че през първите 10 месеца на тази година полицаи са се намесвали в над 113 000 случая на домашно насилие - с над 2000 повече от същия период на 2024 г., информира телевизия Диджи 24.
Проектозакон за борба с фемицида беше внесен в румънския парламент на 29 октомври тази година, след като едно от поредните убийства на млада жена в средата на октомври изкара на улицата хиляди протестиращи в Букурещ и редица други градове. Проектът беше подкрепен от всички парламентарни партии и събра 273 подписа в 464-местния парламент, превръщайки се в една от законодателните инициативи с най-широка подкрепа, отбелязва Джи4Медия. По същото време 18 посолства в Румъния публикуваха съвместна декларация с призив за предотвратяване на базираното на пола насилие.
В началото на ноември над 50 неправителствени организации поискаха от парламента ускоряване на процеса на приемане на нормативния акт. Те настояват фемицидът, определян като убийство на жена поради свързани с пола причини, да бъде признат като отделно престъпление.
Ако проектозаконът бъде приет, фемицидът ще може да бъде наказван като предумишлено убийство с присъди затвор от 15 до 25 години, а в най-тежките ситуации и с доживотен затвор, обясни министърът на правосъдието Раду Маринеску.
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Само преди десетина дни, на 16 ноември, Република Северна Македония бе разтърсена от поредното жестоко убийство на жена. Случаят е от Щип, където 79-годишна жена, държана преди това против волята си от заподозрения, бе брутално убита от 74-годишен жител на града. Тялото ѝ бе намерено погребано в двора на извършителя, но главата и ръцете ѝ все още не са открити. Мотивите за убийството са патологична ревност.
Няколко дни преди това във Велес 39-годишен мъж от Скопие уби с остър предмет 31-годишната си бивша партньорка и баща ѝ, след което се самоуби.
През последните години данни за фемицида в Северна Македония не са били публикувани систематично, но медийните хроники за 2024 и 2025 г. разкриват мащаба на проблема. През 2024 г. в Щип 31-годишна жена е убита от съпруга си. В община Шуто Оризари през май е убита 38-годишна жена, във Велес през септември млада жена е застреляна от бившия си съпруг, след като неколкократно е сигнализирала за заплахи, тормоз, обидни графити, а колата ѝ е била запалена.
Случаите предизвикаха протест по улиците на Скопие под мотото „Нито едно повече!“, а според данни от неправителствените организации в страната, през последните пет години най-малко 20 жени са загубили живота си в резултат на повтарящи се епизоди на насилие, основано на пола.
Данните на World Population Review за Северна Македония са за 2019 г., когато случаите на фемицид в страната са били 0,4 на сто хиляди жени.
През 2023 г. Северна Македония криминализира фемицида, а през същата година изследване на тема фемицид в Република Северна Македония за периода 2018-2022 на AIRE Center - Консултативен център за индивидуални права в Европа, базиран в Лондон, показва, че в страната за проблема се говори, законите се променят, провеждат се кампании, но броят на убийствата на жени се увеличава. През четирите анализирани години (от 2018 до 2022 г.) в страната е имало общо 17 производства за фемицид, като най-много обвинения са били повдигнати в пандемичните години - 2020 и 2021 г. Съдебната практика обаче сочи, че извършителите са получили най-ниските предвидени от закона наказания, като само в един случай е наложена доживотна присъда, но става въпрос за мъж, извършил четири убийства, три от които са фемицид.
Според доклада в почти половината от случаите извършителят е използвал хладно, в шест случая - огнестрелно оръжие, има случай на задушаване. Петима от извършителите са били женени, петима са били в извънбрачна връзка, четирима са били разведени, а трима са били необвързани. Повечето от тях са били безработни. Жертвите са настоящите или бившите им съпруги, но сред убитите има майки, баби или тъщи.
„През 2021 г. от пет убийства, свързани с домашно насилие, три са били случаи на фемицид", каза при представянето на доклад през 2023 г. за убийствата на жени, базирани на пола, тогавашният министър на труда Йованка Тренчевска. "През 2022 г., за съжаление, броят се увеличава и от общо седем убийства, свързани с домашно насилие, шест са били случаи на фемицид. И само през първото тримесечие на тази година (2023 г.), сме се сблъскали с три случая на фемицид”, допълни Тренчевска.
От средата на февруари 2023 година фемицидът е квалифициран като специфична форма на убийство в законодателството на Република Северна Македония. Според измененията в Наказателния кодекс съдът може да произнесе присъда доживотен затвор за умишлено убийство с изтезание или тежка телесна повреда, причинена от омраза на жена или момиче.
Страната е ратифицирала Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
СЛОВЕНИЯ
В Словения няма законова дефиниция на фемицида и законодателството не разграничава като отделно престъпление убийството на жени. Според данни на Европейския институт за равенство между половете от 2022 г. жените представляват най-голям дял от жертвите на домашно насилие, извършено от интимни партньори (70 процента) и членове на домакинството (63 процента). През 2022 г. общо 27 жени са станали жертва на домашно насилие, а седем са били убити от интимни партньори.
Последните държавни данни са на Висшата прокуратура и отново са от 2022 г. Според тях средно между 20 и 30 процента от регистрираните убийства са на жени, с изключение на 2020 г., когато делът им е 40 на сто. Полицията регистрира над хиляда сигнала годишно за домашно насилие, като между пет и седем случая приключват с убийството на жена, сочи статия на словенското издание „24 ур“ от 2023 г.
През 2023 г. партията от управляващата коалиция „Левица“ предложи дефинирането на фемицида като отделно престъпление. Министърът на правосъдието Доминика Шварц Пипан обяви, че се обмисля такъв ход в правителството. Все още обаче не се е стигнало до действителни изменения в Наказателния кодекс на Словения, а експерти смятат, че те няма да представляват ефективна борба с убийството на жени, тъй като съществуващото законодателство вече предвижда „най-високи санкции“ за престъплението убийство, отбелязва словенското издание „Дневник“.
Словения е ратифицирала Истанбулската конвенция.
През пандемичната 2021 г. убийствата на жени в страната са 0,6 на сто хиляди по данни на World Population Review.
СЪРБИЯ
От началото на 2025 г. в Сърбия са били убити общо 11 жени, според данни на организацията Femplatz. Позовавайки се на информация от медиите, същият източник уточнява, че жените са били убити от настоящите или бившите си партньори, или синове, като са били пребити до смърт, намушкани или удушени.
Само за 24 часа през лятото страната бе разтърсена от два шокиращи случая - на 21 юли в град Байина Баща, Западна Сърбия, мъж, който е бил докладван за домашно насилие, уби бившата си съпруга и детето си, а след това се самоуби. Ден по-късно, на 22 юли, 75-годишен мъж в Ниш, най-големият град в Източна и Южна Сърбия, бе заподозрян, че е намушкал до смърт съпругата си, която е била с година по-млада.
Най-големият брой жени, убити в рамките на една година, през последното десетилетие, е регистриран през 2016 г. - 33, а две години по-късно жертвите са 30, сочат данни на сръбски неправителствени организации.
В края на юни 2024 г. Конституционният съд на Сърбия взе решение да спре прилагането на Закона за равенство между половете, след като беше образувано производство за конституционност на този закон. До това решение законът беше в сила само около двадесет дни и беше обект на критики предимно от Сръбската православна църква и дружеството "Матица сръбска".
Съветът на Европа похвали Сърбия за приемането на Стратегията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие за периода 2021–2025 г.
„Стратегията обаче никога не беше приложена, а необходимите за нейното изпълнение планове за действие не бяха приети“, казват сръбски експерти. Според тях държавата не защитава жените от насилие по планиран начин, а реагира спонтанно – само когато обстоятелствата я принуждават да го направи.
Сърбия е подписала и ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
World Population Review изчислява случаите на фемицид в страната на 0,7 на сто хиляди през пандемичната 2021 г.
ТУРЦИЯ
В средата на 2025 г. депутатите в Турция приеха изменение в закона, с което в страната бяха затегнати мерките срещу насилниците. С внесените промени минималната присъда за упражняване на насилие над жени беше повишена от шест на девет месеца затвор. От 2023 г. в страната действа и т.нар. „закон за защита на семейството и предотвратяване на насилието над жени“, който цели да предпази от насилие всички членове на семействата в Турция и да предостави легална платформа, чрез която институциите в страната да се включат в борбата с насилието.
В Турция съществува и специално приложение, чрез което жените от страната могат да подадат сигнал към властите и да получат своевременна помощ, ако попаднат в опасна ситуация или станат жертви на насилие. Според официални данни към ноември 2025 г. платформата е използвана от повече от 9 милиона жени в Турция, а през първите 10 месеца на годината през нея са получени повече от 400 000 сигнала.
По време на парламентарна дискусия по бюджета за 2026 г. турският вътрешен министър Али Йерликая заяви миналата седмица, че според официалните данни броят на фемицидите в страната за периода януари-октомври 2025 г. е спаднал до 217 случая, в сравнение с 290 случая през същия период на миналата година, информира сайтът "Търкиш минит". При представянето на данните Йерликая подчерта, че „във време, в което случаите на насилие над жени в света нарастват, в Турция се наблюдава тенденция за намаляването им“.
Данни на платформата „Ще спрем убийствата на жени“, която следи случаите на фемицид в Турция от 2008 г. насам, сочат обаче, че в периода януари-октомври 2025 г. в страната са регистрирани 235 фемицида, а други 247 жени са загинали при подозрителни обстоятелства.
Различни феминистки организации в Турция предупреждават неколкократно, че официалната статистика на страната прикрива мащаба на проблема, като посочват, че стотици подозрителни смъртни случаи на жени не са класифицирани като фемициди.
През настоящата година в турските медии неколкократно се появиха новини, свързани с ужасяващи случаи на фемицид - през юни 19-годишен застреля бременната си 18-годишна годеница в истанбулския квартал Саръйер; през август служителка на турския парламент почина от раните си в болница в Анкара, след като бе наръгана 37 пъти от съпруга си; през октомври жена на 39 години бе простреляна смъртоносно от бившия си съпруг на входа на Филологическия факултет на университета „Ерджиес“ в град Кайсери.
През март 2012 г. Турция стана първата страна, ратифицирала Истанбулската конвенция, но през същия месец на 2021 г. тя се оттегли от конвенцията чрез президентски указ.
През 2021 г. в страната са били убити 1,0 на сто хиляди жени, показват данните на World Population Review.
ХЪРВАТИЯ
Фемицидът в Хърватия остава сериозен и растящ обществен проблем, задълбочаван от системни пропуски и бавно адаптиране на законодателството към европейските стандарти, отбелязват хърватски медии.
По данни на хърватската полиция, само през тази година в Хърватия са убити 13 жени, докато през 2024 г. жертвите са били 18, от които девет случая са официално регистрирани като фемицид, заявява Анита Матиевич от хърватската полиция пред националната телевизия ХРТ. Жертвите често са по-възрастни и социално уязвими – 50% не са завършили средно образование, а повече от една трета са в пенсионна възраст. Матиевич отбелязва, че икономическата и емоционална зависимост пречи на много жени да напуснат насилствена връзка, а в 40% от случаите убийствата са извършени „с прекомерна сила“ – знак за предхождащо насилие, което жертвите не са докладвали.
Извършителите най-често са мъже над 56 години или между 26 и 45 години, а в голяма част от случаите става въпрос за партньори или синове, посочва ХРТ. Само 25% от извършителите са трудово заети, като близо една четвърт имат психиатрична диагноза, отбелязват от полицията.
Проблемът има системен характер – през последните 10 години в Хърватия са убити 165 жени, 44% от тях от партньора им, а 80% са потърсили помощ преди смъртта си, но не са я получили, съобщава хърватското издание „Ютарни лист“.
С изменения в Наказателния кодекс от 2024 г. в правната рамка е въведено ново престъпление – утежнено убийство на жена, т.нар. фемицид, информира сайтът на хърватското Министерство на правосъдието, администрацията и дигиталната трансформация. Това престъпление се наказва с минимум десет години затвор.
Хърватия е ратифицирала Истанбулската конвенция.
През 2021 г. случаите на фемицид в страната са били 0,7 на сто хиляди жени, показва статистиката на World Population Review.
ЧЕРНА ГОРА
Черна гора регистрира тревожен ръст на убийства на жени, съобщават местни медии. Според данни, оповестени от черногорското издание „Монитор“, през последните пет години в Черна гора са убити 17 жени, а този показател се възприема от наблюдатели като симптом на институционални провали в справянето с насилието над жени.
Според Радио Свободна Европа, през април 2025 г. черногорските съдилища са издали три присъди от по 40 години затвор за случаи, които се квалифицират като фемицид
Юристката и бивша депутатка Божена Йелушич, цитирана от РТЦГ, предупреждава, че тези убийства отразяват „системни пропуски“ във функционирането на прокуратурата, съдилищата, полицията и социалните служби. Тя акцентира върху недостатъчното правно разпознаване на насилието: „Често делата се третират като индивидуални, случайни трагедии – не като резултат от системно потисничество“, заявява Йелушич пред медията.
Черногорският Наказателен кодекс няма специална класификация „фемицид“, а вместо това се използват по-широки категории като „утежнено убийство“ или „домашно насилие с летален изход“, посочва „Монитор“. Адвокати и активисти твърдят, че тази правна рамка позволява на извършителите да настояват за по-леко наказателно квалифициране, като често използват класификацията „домашно насилие без умисъл“. Според тях такъв подход отслабва наказателното въздействие и води до по-ниски присъди, без възпиращ ефект.
Европейската комисия също изразява притеснения: в последния си доклад тя отбелязва липсата на надеждна статистика за страната, недостатъчната защита на жертвите и липсата на кризисни центрове или механизмите за бърза реакция. Според експерти от граждански организации, жертвите срещат препятствия при подаване на сигнали – включително недоверие в институциите, страх от стигматизация и сложни процедури.
Неправителствени организации като Черногорското женско лоби призовават държавните институции за по-решителни мерки, защото „никой вече не е в безопасност – нито у дома, нито на улицата“.
Министерството на правосъдието в Черна гора заявява, че е готово да обмисли законодателна реформа, включително въвеждането на „фемицид“ като отделно криминално деяние и засилване на защитата на жертвите. Въпреки това досега не са приети конкретни изменения в Наказателния кодекс, а съдебната практика продължава да се характеризира като непоследователна и недостатъчна, сочат експерти, цитирани от „Монитор“.
Черна гора е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Според данните на World Population Review случаите на фемицид през 2021 г. в Хърватия са 0,6 на сто хиляди жени.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
