За първи път в живота си засаждам дърво, споделя Джералдин Чаплин след поредица от близо двадесет въпроса, на които не просто е отговаряла, а те е обгръщала с усмивка и топлината на поглед без аналог...

Самата актриса е учудена от факта, че до този момент не се е случило да даде живот на толкова голямо растение – то да остане като спомен за нея, и то точно в тази точка на планетата. Брезичката на Дини в София тепърва ще попива живителни сокове на българска земя. Заради добрата енергия, която г-жа Чаплин остави с посещението си на 27-ия „София филм фест“ и премиерата с българско участие – „Лука“.

В очите й гори пламъче, което със силата на радар улавя събеседника. Кръвта й кипи, въпреки времената патерица. Във всяка една секунда е готова да скочи и да демонстрира това, за което ти разказва. Със същата скорост препускат и мислите в главата й, които при всяка следваща тема извикват едно необяснимо състояние, което за секунди я пренася тук или там, или някъде, за да изживее отново момента. Моментът се изживява също за момент – кратък и абсолютен, и тя отново е тук – по-цветна от всеки друг, но със съвършеното изражение на герой от черно-бял филм.

Снимка: Даниел Димитров

Джералдин Чаплин – за писмата на майка й, за съветите от баща си и в чии съвети се вслушва днес, за суетата, признанието и усмивката. И още: Плакала ли е по време на снимките на „Лука“. Някога искала ли е да бъде невидима. Защо да обичаш е по-важно от това да бъдеш обичан. Усмивката на Джералдин ли е най-добрият щит след името Чаплин. Как са я наричали на галено родителите й и позволява ли друг да се обръща така към нея и днес...

Как Ви наричаха на галено Вашите родители и позволявате ли на някой друг да се обръща така към Вас?

- Нашите ме наричаха Дини, което предполагам, че идва от Джералдин, Дини. Някои хора все още се обръщат към мен по този начин. Това са няколко приятелки от моето детство...

Вие сте англичанка, но пътувате по целия свят. Има ли нация или чувствителност, която усещате като своя?

- Чувствам се така в България, разбира се. Иначе се чувствам като у дома си в моя дом, в Швейцария. От друга страна, пътувам, защото ми се налага най-вече заради работата. И се надявам това да продължи...

Някога искало ли Ви се е да бъдете невидима?

- О, да! Искам да съм невидима, когато съм в банята, докато се къпя. Въобще не искам да се виждам как изглеждам (Смее се с глас – бел. а.). Искам да имам „невидима“ баня.

Това означава ли, че сте суетна?

- Разбира се. Кой не е суетен... Аз съм много суетна. Моята суета се изразява най-вече в начина, по който се обличам, в грима, който си слагам, в прическата, която си правя. Всички тези малки неща. Суета!

Защо, както казвате Вие, да обичаш е по-важно от това да бъдеш обичан?

- Бях забравила за това... Мисля, че да бъдеш обичан, е много по-лесно, отколкото да обичаш...

Обичането е много по-трудно нещо, защото е свързано с теб самия. И трябва да забравиш суетата. Много лесно е да бъдеш обичан...

Снимка: Даниел Димитров

Хитлер е бил обичан от много хора... Много ужасни хора са били обичани от други хора. Друг е въпросът дали това е любов или страх...

Пазите ли все още писмата на майка Ви?

- Неее. Съпругът ми никога нямаше да ми позволи. Освен това, не мисля, че имам любовни писма. Единствените любовни писма, които имам, са... А, Вие питате за майка ми! Да, пазя ги! Точно това щях да кажа, че единствените любовни писма, които имам, са на моята майка!

Пазя го, но имам намерение да ги изхвърля, защото не мисля, че децата ми искат тези писма... (Замисля се – бел. а.). Да, ще започна да ги изхвърлям. Всъщност, вече изхвърлих цял куфар от тях, но запазих няколко...

Бихте ли споделила нещо от тези писма, цитат или обръщение към Вас?

- Да! Но не мога да си спомня (Смее се – бел. а.). Просто чувствах, че тя беше много любяща майка и че имахме много романтична връзка...

Знам, че сте изгорила нейни литературни произведения...

- О, да, разбира се. И за някои от тях ми бе твърде болезнено да ги изгоря. Но преди това ги прочетох...

Единствено и само заради нейната воля ли бяха изгорени. Нямаше ли начин да ги запазите?

- Нямам място в къщи, въпреки, че живея на голямо пространство. Имам твърде много килери, на те са пълни с какво ли не. Искам да се освободя от всичко това!

Стана ясно, че писмото на Чарли Чаплин до Вас е мистификация. Познавате ли автора?

- Да. Направих доста дълго и задълбочено проучване, докато разбера кой стои зад това. И се оказа този ирански журналист.

Снимка: Даниел Димитров

Факт е, че това е едно много красиво писмо, което наистина бих искала да съм получила от баща си.

Аз нямам писма от баща си. Имам само картички с автограф, на които пише „Здравей, Джералдин“.

Нещата, които ми е писал, са най-вече с упреци към мен, и не са особено нежни, но всички са били с основателна причина. Скастряше ме за някоя постъпка – да не правя това или онова, да не се крия в храстите с някое момче, да ходя на училище...

А сега в чии съвети се вслушвате?

- Тези на съпруга ми. Той не ми дава много съвети, а добри примери. Баща ми също ни даваше много примери. Съпругът ми е много добър човек.

Усмивката на Джералдин ли е най-добрият щит след името Чаплин?

- Не, тя е лош инструмент. Моят най-добър щит е... (Замисля се – бел. а.). Усмивката... Не знам... Първо трябва да си избеля зъбите (Смее се – бел. а.).

Името Чаплин е една много удобна сянка. Всичко друго е работа. Упоритата работа е добра защита срещу всичко.

Признанието вълнува ли Ви?

- Понякога. Когато става въпрос за филми като „Лука“ – да!

Страхувам се да Ви питам за „Лука“...

- Питайте! Питайте! Хареса ли Ви?

Да.

- На мен също!

Един въпрос – плакахте ли по време на снимките?

- Не. Не. Не помня и да съм се смяла, освен след това, като се сетя нещо за пътуванията по време на снимките. Не съм плакала, но цялото преживяване беше много силно и въздействащо.

Харесва ми това, че никой не разбира кога точно се случва историята – в миналото или сега. Тя е вечна и завинаги! Има само враг, и врагът е на Север...

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- …децата ми, моят съпруг, като подреждането може и да не е в този ред...

Планетата, която разрушаваме, или която вече сме разрушили... Обичах тази планета. Обичам я и сега...

Обичам да работя. Да бъда някой друг...

Още по темата: