Само три минути общуване с магаре или мини кон могат да помогнат на тийнейджърите да се почувстват по-спокойни и по-малко тревожни, тъжни и самотни. Това сочи ново проучване, публикувано в списание Scientific Reports.
Резултатите не означават, че животните могат да излекуват депресията, но показват, че дори краткият контакт с тях може осезаемо да подобри моментното емоционално състояние.
„Беше прекрасно да видим, че общуването с природата може толкова бързо да доведе до положителна промяна“, заяви съавторът на изследването Ребека Калиси-Родригес, доцент по невробиология, физиология и поведение в Калифорнийския университет в Дейвис.
Свързана новина
Терапевтичният потенциал на животните е известен отдавна. Учените обаче насочили вниманието си към аспект, който често остава пренебрегван при изследванията на терапиите с участието на животни - тяхната собствена реакция към хората, пише БГНЕС.
„Не можете да наблюдавате как дете и магаре общуват на пасището и да се преструвате, че само едното от тях преживява нещо. Те се наблюдават, реагират един на друг и вземат решения. Това осъзнаване се превърна в сърцевината на нашата работа“, обясни Калиси-Родригес.
Свързана новина
В изследването участвали 61 тийнейджъри, разделени на две групи. Едните били инструктирани внимателно да галят гърбовете на магаретата и миниатюрните коне, а другите да ги почесват по вратовете - движение, наподобяващо начина, по който животните взаимно се почистват.
Участниците били научени да разпознават и два важни поведенчески сигнала. Раздвижването на устните показвало, че животното изпитва удоволствие, докато отдалечаването означавало, че то иска да бъде оставено на спокойствие.
Магаретата раздвижвали устните си по-често, когато били почесвани по врата, а при галене по гърба по-често се отдалечавали. Независимо от начина на взаимодействие всички тийнейджъри съобщили, че след него се чувстват по-спокойни.
При участниците, които видели положителната реакция на животните, било отчетено по-осезаемо намаляване на чувството за самота. Дори тийнейджърите, от които животните се отдалечили, съобщили за по-слабо усещане за тъга.
Според учените решаващо значение има не конкретният начин на докосване, а вниманието към поведението и свободния избор на животното.
„Когато виждаме, че животното може само да реши дали да се приближи, да остане или да си тръгне, взаимодействието вероятно се усеща като по-истинско. Това не е история за най-добрия начин да погалим магаре, колкото и симпатично да звучи. Това е история за взаимността“, подчерта Калиси-Родригес.
Изследването показва, че при терапевтичните занимания трябва да се отчита не само въздействието върху хората, но и преживяването, изборът и благополучието на животните.
