Насилие и състрадание преди 75 000 г.: Какво разкриват костите на неандерталец?

Неандерталците са проявявали както насилие, така и състрадание – подобно на съвременните хора. Това показва ново изследване на останки отпреди около 75 000 години, открити в пещера в иракската част на Кюрдистан, пише Ройтерс.

Проучването, публикувано в научното списание „Scientific Reports“, разкрива две противоположни страни от живота на един и същи индивид – вероятна насилствена смърт и следи от по-стара тежка травма, след която той е успял да се възстанови.

Смъртоносен удар с копие

Останките са открити в пещерата Шанидар в планината Загрос, Северен Ирак. Те принадлежат на неандерталец на около 45 години, наречен от учените Шанидар А, чийто пол не е установен.

Сред костите изследователите откриват лява лопатка с кръгъл отвор с диаметър 15 милиметра – свидетелство за дълбока прободна рана.

Според учените нараняването най-вероятно е причинено от силен удар със заострено дървено копие – оръжие, което неандерталците са използвали при лов на едри животни.

„Копието би проникнало през кожата, основните мускули, гръдния кош и белия дроб“, обяснява Ема Помрой, специалист по биоантропология в Кембриджския университет и водещ автор на изследването.

По думите ѝ ударът вероятно е бил насочен към жизненоважни органи и е причинил бърза смърт.

Археологът Греъм Баркър, който ръководи разкопките в пещерата от 2015 г., смята, че най-вероятното обяснение е междуличностно насилие – конфликт между членове на една група или между враждуващи групи неандерталци.

Учените определят като по-малко вероятни версиите за случайно нараняване или нападение от представители на Хомо сапиенс.

Тежка травма и вероятни грижи от близките

Още по-интересни се оказват следите по зъбите на Шанидар А.

Те показват, че поне година преди смъртта си неандерталецът е преживял тежък удар по лицето, довел до счупване и загуба на предните му зъби.

Според изследователите подобна травма вероятно е причинила силна болка и сериозни затруднения при хранене и пиене.

„Храната на Шанидар А е трябвало да бъде намачквана и вероятно е имал нужда от грижите на членовете на групата, за да задоволява някои от основните си нужди“, обяснява Помрой.

Фактът, че индивидът е преживял поне още една година след нараняването, според учените подсказва, че е възможно останалите неандерталци да са му помагали по време на възстановяването.

Неандерталците – по-близки до нас, отколкото сме предполагали

Пещерата Шанидар е един от най-важните археологически обекти за изучаване на неандерталците. Тя е била използвана като сезонен лагер в продължение на десетки хиляди години, а находките от нея дават информация за живота, поведението и социалните отношения на древните хора.

Неандерталците са населявали големи части от Евразия преди около 400 000 до 40 000 години. Те са били ловци-събирачи, с по-мощно телосложение от съвременните хора.

Известно е, че неандерталците и Хомо сапиенс са се кръстосвали, а следи от неандерталска ДНК се откриват и днес при много човешки популации извън Африка.

Новото откритие поставя под въпрос представата за неандерталците като примитивни и безчувствени същества.

„Виждаме доказателства за две противоположни страни на човешката природа – грижа и насилие, съчетани в един и същи индивид“, казва Помрой.

Според нея находката показва, че неандерталците са приличали на нас в много отношения – както в доброто, така и в лошото.