Когато ти си струна в ръцете на добра сила. Когато инструментът е струна в твоите ръце. Когато тялото е струна. Тогава е лесно. Или поне изглежда лесно – да бъдеш жив в огъня. Да бъдеш Ара Маликян...
Дивак и дете, гений и хлапак, музикант и актьор, харизматик и дявол, който разголва душата ти само с думите си. Свиренето е вече друг свят и ниво, което само той може да преживее. И, правейки го на сцената, разбива представата за магията на музиката. Музиката е всичко и нищо. Всичко – защото влияе на целия набор от сетива, и нищо – защото можеш да я притежаваш само, докато я слушаш...
Софийската публика познава добре Ара Маликян и неговите подскоци до космоса, способността му да бъде виртуоз, дервиш и Чаплин на цигулката. Последно, през 2021 година, за два поредни дни, той успя да разтресе зала 1 на НДК четири пъти. И дори само името Royal Garagе Tour – феноменално съчетана абсурдна еклектика, дава представа какво точно се случи тогава на сцената.
Ара се върна у нас отново, за да повтори своето чудо – но този път в Пловдив. На Античния театър. Няма по-подходящо място за този артист от аромата на старинност, камъните, небето, звездите и екзалтирана публика, която се наслаждава за първи път на необикновения контакт с него.
Сякаш, за да покаже, че насладата е взаимна, на свой ред той разголи душата, а след това и тялото си. И този стриптийз бе за душата, а не просто еуфория за очите. Бе лято в лятото. Стриптийз в стриптийза – като история в историята. А историите на Ара нямат край, като сега имаше и нови. От тях най-впечатляваща бе тази за двете му по-големи сестри.
Всяка от тях поискала да й посвети композиция, той обаче направил нещо общо за двете си каки и те му се обидили смъртно. Заклели го никога да не свири това парче пред публика. Затова Ара учтиво помоли никой да не прави видео – за да си няма неприятности... По време на това изпълнение нямаше вдигнат нито един телефон...
Комплиментите на госта към Пловдив продължиха със заявлението, че иска да емигрира в този град, е една от творбите в програмата бе обявена като „Пловдивска рапсодия“.
Вечерта беше огласена и от посветените на сина му композиции El Vals de Kairo, Calamar Robotico и Ay Tikar Tykar – до Шопен и „малко“ Вивалди, през Life on Mars на Дейвид Бауи, Misirlou по Тарантино и Lullaby – в памет на хората, загубили живота си по време на пандемията. Прозвуча и Cosquillas a un Mimo от най-новия му албум Ara (2021).
За него
Ара Маликян е ливанец, роден на 14 септември 1968 година в Бейрут, с испанско гражданство и арменски корени. За първи път хваща цигулка 3-годишен, на 12 изнася първия си концерт, на 15 вече учи музика в Хановер със специална стипендия от германското правителство. Концертирал е във всички световноизвестни театри, в над 40 държави. Талантът му го отвежда до върховете на класическата музика в ролята си на концерт-майстор в Кралския симфоничен оркестър на Мадрид.
От съвсем млад експериментира с жанровете и намира вдъхновение в музика от различни култури – арабска, еврейска, клезмер, циганска, арженстинско танго и испанско фламенко. Професионалният му път го среща с прочути музиканти като испанския акустичен китарист Хосе Луис Монтон, ливанската певица Фейруз (бащата на Ара е свирил години наред с нея в Бейрут), фламенко танцьорите Хоакин Кортес и Белен Мая, формацията „Нуево Танго“ и джаз пианиста Хорацио Икасто. Казва, че познава българския фолклор от Теодосий Спасов. Свирил е на една сцена с Васко Василев, с когото ги свързва силно приятелство още от студентските години, прекарани заедно в Лондон.
Носител е на всички призове от най-престижните конкурси като „Николо Паганини“ в Геноа, „Феликс Менделсон“ в Германия, „Пабло Сарасате“, а през 2015 г. е номиниран е за латино „Грами“. Педро Алмодовар го кани да запише музиката за два от филмите си – „Говори с нея” и „Лошо възпитание”, а Карлос Саура го снима в „Хота: Отвъд фламенкото“.
