Със сигурност, той сънува музика. И със сигурност това, което излиза от неговата цигулка на сцената е плод не само труд, талант и професионализъм, но и на сбъдването на една мечта – невероятна като съня... Самият Ара Маликян е и сън, и чудо, и дори чудовище, когато стане въпрос за музика и за вдъхновението от изкуството.
И това е само началото на една приказка, която той разказва на всеки свой концерт. Историите са памет, но и любов, и отношение, и уважение към публиката, която иска да се приближи до теб максимално близо и да усети не просто виртуоза, а човекът в артиста. А Ара винаги е готов за тази близост.
Испанският цигулар се завръща у нас с новия си спектакъл Royal Garagе Tour, по името на най-новия му албум. Част от световното му турне минава през най-големите зали и площади на Европа, САЩ и Латинска Америка, а концертите му са на 16 март в столичната зала 1 на НДК, на 17 март – във Варна, и на 19 март – в Пловдив.
Броени дни преди срещите с българската публика, Ара отговаря на въпросите на Даниел Димитров – за желанието да общува със своите почитатели по време на концерт, за историите, които не могат да бъдат разказани с думи, за приятелството с Васко Василев, за имигрантския живот, за песните и историите, които споделя със сина си, за изкушенията, за ангелите и демоните, и за мечтите.
– За много хора срещата с Вас е културен и емоционален шок с огромен положителен заряд. На Вас какво Ви действа по този начин?
Това е така, защото хората имат много конкретна визия за класическата музика. Те очакват концерт на сериозен чичко, а виждат насреща си вълнуващо, забавно и изпълнено с чувство шоу. Възможно е да смесите всичко това в един концерт за цигулка. На мен моите концерти също ми действат така, както и на публиката.
Важно е да има история зад музиката, да има контекст или фон. Много пъти именно историите, които съм преживял, са ме накарали да композирам определени песни.
– Има ли история, която не може да бъде разказана нито с думи, нито с цигулката?
Невинаги трябва да разказваш истории с музика. Музиката понякога е просто чиста емоция и страст.
– С Васко Василев сте били съквартиранти. Научи ли Ви той на някоя българска песен? Каква е България във Вашите представи?
Васко ми помогна да опозная България, нейната култура и музика. Васко винаги е бил много вдъхновяващ музикант.
– Какво пеете/свирите на сина си? Разказвате ли му приказки с цигулката?
Е, първо трябва да разбера какво ще му хареса. Всеки път, когато се приближавам към него с цигулката, той ми казва „Не сега, татко“!
– Има ли изкушение, на което не можете да устоите?
Бах.
– Винаги ли музиката Ви прави щастлив?
Музиката е щастие. Има я, за да ни прави щастливи.
Музиката е едно от най-мощните оръжия, които съществуват. С музиката си искам да предам на другите усещане за свобода. Всички ние сме граждани на света. За съжаление, има войни, граници ... Винаги ще има имигранти. Бил съм имигрант. За съжаление, именно парите определят кой имигрант е добър и кой е лош. Ако сте имигрант и имате пари, сте добре дошъл във всяка страна. Обикновено, никой не мигрира в друга държава, защото има много пари. Трябва да прекратим това и да се борим за равенството на всички.
– Кои думи повтаряте всеки ден?
Всеки път, когато се събудя се питам: Къде съм?
И двете. Както във всичко в този живот, понякога трябва да бъдеш добър, а понякога – лош.
– Ако приемем, че мечтите на децата са приказките, а на големите – надеждите, Вие на какво или в кого вярвате?
Трябва да вярваме в децата. Те ще бъдат тези, които трябва да променят света към по-добро. Трябва да имаме вяра в тях и да ги научим на най-доброто, на което сме способни.
Не харесвам етикети. Не се смятам за рок звезда. Аз съм просто музикант, който обича това, което прави.
– Кой беше последният човек, който целунахте или прегърнахте?
Моят син.
