Срещата с Ара Маликян е културен и емоционален шок с огромен положителен заряд – от тези неочаквани и красиви преживявания, които искаш да ти се случат всеки път, когато си чувал за някого, че е „велик“ и „уникален“, а съмненията изчезват още на петата минута, на второто парче и ... на първия монолог.
Той покрива съвършената представа за звезда и за самороден талант, въпреки солидното си музикално образование. Заради лекотата, с която свири, и заради придружаващите я полети и приземявания на сцената, които чисто физически е трудно да се обяснят.
Виртуозно овладяната цигулка е само основата, която това 50-годишно хлапе, по стечение на обстоятелствата и на съдбата, е събирал, надграждал и съхранил от различни национални култури, музикални школи и лични срещи, пречупени през собствения му вкус. Приятното е обаче да усетиш резултата от този вкус – събран в 120 минути на сцената.
Най-докосващи са авторските композиции на Ара Маликян. „Валсът на Кайро“ е посветен на раждането на сина му. Той сега е на 4 години, носи същото име като това на столицата на Египет, и е от щастливия брак на Ара с актрисата и режисьорка Наталия Морено. Другата композиция – „1915“, е в памет на жертвите от войната и арменския геноцид.
От Шопен, Моцарт, Бах и Паганини, през „Криминале“-то на Тарантино, кавърите на Пако де Лусия и Дик Дейл, Дейвид Бауи, „Рейдиохед“ и „Лед Цепелин“ до собствените му парчета – всичко е цветно, експресивно и ексклузивно. И е на границата с мистерията – заради енергията, с която Ара стъпва на сцената – а тя е нечовешка, почти животинска, девствена и непремерена. И е някакво обяснение за харизмата на този артист, който в края на спектакъла свири почти в транс, а движенията му напомнят дервишки танц.
Всичко това, целият този по детски щастлив панаир нямаше да е същият без неговите монолози, издържани в стила на стендъп комеди, подправени от неповторимия и забавен акцент, оставащ непроменен от началото до края на историята. Независимо дали разказва за семейството си, за това как си е „уредил“ работа като музикант на еврейски сватби за цели четири години, или как измислил името на италианския лютиер Алфредо Равиоли, за да не се срамува, че свири на евтина цигулка, или как през 80-те години „работил“ с Бой Джордж, без дори да се видят и така нататък, и така нататък…. Нещата от живота, които те грабват с непосредственост и невинност, както хлапето от филмите на Чаплин, или може би както самия Чаплин, но прероден с цигулка в ръцете.
За Ара Маликян
Той е ливанец, роден в Бейрут, с испанско гражданство и арменски корени. За първи път хваща цигулка 3-годишен, на 12 изнася първия си концерт, на 15 вече учи музика в Хановер със специална стипендия от германското правителство.
Концертирал е във всички световноизвестни театри в над 40 държави – сам или със симфоничен оркестър. Талантът му го отвежда до върховете на класическата музика в ролята си на концерт-майстор в Кралския симфоничен оркестър на Мадрид.
От съвсем млад експериментира с жанровете и намира вдъхновение в музика от различни култури – арабска, еврейска, клезмер, циганска, арженстинско танго и испанско фламенко. Професионалният му път го среща с прочути музиканти като испанския акустичен китарист Хосе Луис Монтон, ливанската певица Фейруз (бащата на Ара е свирил години наред с нея в Бейрут), фламенко танцьорите Хоакин Кортес и Белен Мая, формацията „Нуево Танго“ и джаз пианиста Хорацио Икасто. Казва, че познава българския фолклор от Теодосий Спасов. Свирил е на една сцена с Васко Василев, с когото ги свързва силно приятелство още от студентските години, прекарани заедно в Лондон.
Носител е на всички призове от най-престижните конкурси като „Николо Паганини“ в Геноа, „Феликс Менделсон“ в Германия, „Пабло Сарасате“, а през 2015 г. е номиниран е за латино „Грами“. Педро Алмодовар го кани да запише музиката за два от филмите си – „Говори с нея” и „Лошо възпитание”, а Карлос Саура го снима в „Хота: Отвъд фламенкото“.
