Музикалната кариера на Венцислав Роланд започва, когато е едва на три в една от залите на детския хор на БНР. Години по-късно той ще се превърне във ВенЗи.
„Това беше един много специален момент за мен, макар да не си спомням много, защото наистина бях на три – споделя той. – Спомням си как ни вкарваха в залата, как ни подреждаха по височина... Аз бях най-ниският и бях най-накрая“.
Пратиха ме в хора, защото не спирах да надувам главата на майка ми – постоянно пеех, навсякъде – рейсове, влакове, трамваи, тролеи, по улиците, на спирки. Общо взето излизах, пеех си, после хората ми ръкопляскаха, аз казвах „Благодаря“, сядах си... следващият рейс – пак и пак, разказва ВенЗи.
Първите няколко пъти майка му се срамувала, след това свикнала. Решила да го запише някъде, за да си развие таланта, но и да изразходва енергията си.
ВенЗи всъщност е от музикално семейство – прадядо му е бил е бил цигулар, свирел е в Аржентина, обикалял е. Но се е върнал при апела за освобождаване на Македония от турско робство. Баба му пък е писала много песни и текстове.
Днес в живота му се случват „много нови неща“. „Мога да кажа, че точно в този момент се чувствам така, както когато за пръв път изкарах първата си песен“, казва певецът.
Миналата година той предприема сериозна стъпка – става самостоятелен артист. А сега иска да продуцира други артисти.
Предстои му да представи първия си самостоятелно продуциран проект. „Това е парче, което е доста експериментално. Макар проектът да е български, има и интернационално участие – аранжиментът е на един американец, американски продуцент и бийтмейкър, който, по някакво стечение на обстоятелствата, се оказа от града на баща ми в Америка. Приех го като някакъв знак, че това трябва да е първото парче, с което да стартирам“, споделя ВенЗи.
В решенията и новите стъпки го подкрепя „едно прекрасно вдъхновение“, признава той, но не споделя повече.
Вижте повече във видеото:
