На какво са способни двама мъже – единият без очи, а другият – без ръце? Оказва се, на много, дори повече, отколкото много от нас.
За последните 14 години Дзя Хайся и Дзя Уънци са засадили хиляди дървета, спасявайки родното си място и съседите си от наводнения.
И двамата са на по 54 години, от село Йели, в китайската провинция Хъбей. Приятели са от детството, семействата им били близки, дори бащите им били най-добри приятели.
Хайся бил сляп с едното око заради вродена катаракта, а през 2000 г. при трудова злополука губи изцяло зрението си. Двете ръце на Уънци пък били ампутирани когато бил само на три.
„Когато ослепях, исках да се самоубия. Ако бях роден така, щях да съм свикнал, но помнех какво е да виждаш... Не знаех какво да правя. Тогава Уънци ми предложи помощ. Каза: „Ти ще си моите ръце, аз ще бъда твоите очи“, разказва Хайся.
По това време самият Уънци губи работата си, защото трябва да се грижи за болния си баща.
„Запитахме се какво ще правим. Нямаше много възможности пред нас, а не можехме просто да стоим безполезни. Да си жив, означава, че имаш предназначение“, казва той.
Затова решават да наемат от държавата малко над 32 декара земя и да засадят дървета. По това време мястото е осеяно само с камъни и плевели.
Всяко дърво пречиства въздуха, погледнете небето – всеки ден е сиво, казват те, спомняйки си младостта си, в която в Йели имало много птици и зайци, както и риба в реката.
„Преди по планините имаше гори и трева. Откакто се появиха каменоломните, наоколо се превърна в пустош. Всеки път, когато духне вятър, носи прахоляк от кариерите, който пък попада в реката. Мръсната вода промени екосистемата и рибата изчезна“, разказва Уънци.
Парите не им стигат, за да купят фиданки, разчитат на резници от вече захванали се дървета.
„Първата година засадихме 800 дървета. На следващата пролет бяха оцелели само две! Мислехме, че ще е лесно – забиваш клони в земята. Но изобщо не беше така. Земята беше прекалено суха. Исках да се откажа“, признава Хайся.
Приятелят му го разубедил.
С годините двамата са се научават как да работят заедно, за да компенсират уврежданията си. Уънци например се грижи за поливането и пренася на гърба си през реката незрящия Хайся, който пък се катери по дърветата за резници и копае дупките за растенията.
Резултатът от това необичайно взаимодействие е засаждането на около... 10 хил. дървета.
Проектът на двамата помага за предпазване на селото от наводнения, а в замяна получават скромно финансиране от властите. Кметът на Йели пък им дал още 400 декара за засаждане.
„Ако всеки засажда по 1 – 2 дървета на година, представете си какво би било!“, казва Уънци. И добавя: „Поколенията след нас ще видят какво са направили двама души с увреждания – сляп и без ръце – оставили са им гора“.
