Смятате ли, че терористите, които разстреляха посред бял ден в сърцето на Париж 12 журналисти и полицаи, постигнаха целта си? Не мисля! Вместо паника, имаше мобилизация. Вместо страх - вълна от солидарност. Вместо мрак - стотици хиляди свещи, които хвърлиха светлина. Вместо тишина - десетки нови карикатури, които изкрещяха.
И нека не се заблуждаваме, че цялата тази касапница посред бял ден в сърцето на Париж бе извършена в името на Бог. Както и да се казва Бог, той е милостив и състрадателен. Убийците не познават Бог и още приживе изгарят в пламъците на своя собствен жалък ад, който често пъти е много по-страшен от библейския.
А колкото до светът, който вече няма да бъде същият – дано днес, когато високо вдигаме писалки и твърдим убедено, че „всички ние сме Шарли“, да не лъжем самите себе си. Дано имаме поне една десета от смелостта, на тези, които вече не са между живите, да се надсмеем над Боговете, които сами създаваме и на които се кланяме. Иначе, както каза талантливият ни карикатурист Христо Комарницки – „тук ( в България) няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията и край!“.
Милионният републикански марш, който днес ще се проведе в центъра на Париж и към който ще се присъедини и елитът на Европа, трябва да изпрати ясен отговор към терористите – че провокацията на мисълта не означава омраза, че да си различен не означава да си чужд, че свободата е ценност само там, където си готов да загинеш за нея и в мирно време. Събирането на толкова много хора на едно място е и хвърлена ръкавица в маскираното лице на тези, които са по-добри с Калашниците, отколкото с писалките. Днес срещу тях ще се изправи една смълчана, но не безмълвна армия, армия без бронежилетки и оръжия, армия, чиято тактика е да защити нормалността в единствения ни възможен живот – тук и сега!
И не на последно място, на френски marche означава и полет. Трябва да разберем дали Европа може отново да полети или крилата й ще останат прекършени за дълго.