Извънредно положение, изключителни мерки за сигурност, настръхване срещу мюсюлманската общност - година след гибелта на 130 души в парижките атентати от 13 ноември 2015 г. и последвалите нови джихадистки нападения - животът във Франция стана по-суров.
Колкото и да повтаря президентът Франсоа Оланд, че Франция "не бива никога да се отказва от живота, който иска да води", сега страната постоянно е нащрек. "Безгрижието просто се изпари", обобщава 51-годишната Карол Флоран, живееща в едно парижко предградие.
Касапницата в концертната зала "Батаклан", по терасите на кафета и ресторанти остави рани в душите на парижани, независимо, че те не се отказаха от забавленията. С нападението в Ница на 14 юли (86 загинали, включително деца), а после и с убийството на католически свещеник в едно северозападно градче на 26 юли заплахата доби общонационално измерение.
"Сега осъзнаваме, че никъде вече не сме на сигурно място", тревожи се 75-годишната Кристиан, избегнала за малко нападението с камион на Английския булевард в Ница.
Пряка последица от масовото клане на 13 ноември е извънредното положение, което още е в сила. Нещо невиждано от времето на войната за независимост на Алжир преди 60 години.
Специалният режим дава възможност административните власти да ограничат свободите, заобикаляйки съдебната власт. Обиски, домашни арести, подслушване, наблюдение на рискови места и обекти...
По-сурови изглеждат и улиците, където минувачът се разминава с военни патрули, въоръжени до зъби. През лятото полицаи бяха разположени дори по плажовете; един след друг се отменяха панаири и спортни прояви.
Туристите оредяха.
Заради страха от атентати бяха засилени мерките за сигурност край училищата. Учениците редовно тренираха действия при тревога, на най-големите бе разрешено да пушат в сградите, за да излизат по-рядко навън. Децата "възприеха безопасен начин на живот", уверява детският психиатър Марсел Рюфо.
На французите от всички възрасти бе препоръчано да минат курсове по първа помощ, все по-популярни в страната. От началото на годината близо 80 000 души са овладели "умения и техники за спасяване".
За по-спокойна атмосфера
Същевременно се пропука образът на задружното съжителство. Остана в миналото лозунгът "всички сме едно", издигнат от милиони французи на историческия митинг след нападенията от януари 2015 г. срещу сатиричното сп. "Шарли ебдо", срещу полицаи и супермаркет за кашерни храни.
Оживената полемика, избухнала това лято около носенето на буркини, отразява редица проблеми на идентичността. В името на светския характер на държавата някои кметове по средиземноморското крайбрежие забраниха покриващите цялото тяло бански костюми, предпочитани от някои мюсюлманки, докато съдът не анулира забраната.
Месец след месец расистките призиви ставаха по-открити, след като политическите дискурси се радикализираха със започването на кампанията за президентските избори през 2017 г. В центъра на всички дебати този път бе ислямът.
Описвайки своята "мъка и пълно безсилие", френско-мароканската писателка Лейла Слимани, новият лауреат на престижната награда "Гонкур", резюмира с горчивина "създалата се атмосфера - значи френските мюсюлмани вече не са си у дома".
Бившият премиер Ален Жупе, фаворит в първичните избори на десницата, призова през септември за успокояване на атмосферата. "Самата дума "мюсюлманин" развихря непропорционална истерия!", възмути се той и добави: "Ако продължаваме така, ще тръгнем към гражданска война".
Президентът социалист - който е много непопулярен, също брани демократичните ценности и правовата държава като крепостни стени срещу напора на джихадисткото "варварство". Но самоопределението е любима тема за дебати на десницата и на крайната десница, а дефиницията за светскост става повод за нескончаеми дискусии.
Заплахата от атентати не отминава.
През септември в Париж бе открита кола, в която имаше газови бутилки, и така бе разконспириран "женски отряд", командван от ИД. Арестувани бяха и тийнейджъри, заподозрени, че планират нападения под влиянието на френски джихадист от иракско-сирийския регион, набирал нови кадри чрез система за шифрована комуникация.
"Видяхме как се наслагват своеобразни страхове и същевременно - как стават по-силни хората, надживели страха", изтъква историкът Бенжамен Стора. И допълва: въпреки "вестителите на апокалипсиса (. . .) Франция все така върви напред". По информация на АФП
