Започна от нищо, за това как се прави пунш, после се сбихме, аз се подхлъзнах, той ме повали, притисна ме с коляно, хвана с две ръце гърлото ми, сякаш искаше да ме удуши. Така започва разказа "След бурята" на Хемингуей.
Започна от нищо, после се сбиха, повалиха се, хванаха се за гърлата и цялото правителство се подхлъзна. Така започва "След бурята" за кабинета в София.
Удивен съм от начина, по който управляващите могат сами да се разклатят заради неразбиране, подценяване и неоправдано високомерие към процесите в света. Държат се сякаш дипломацията не е изкуство, а дребна хитрост за пред публика, на която се подиграват. Мислехме, че сме надхитрили големите, но те ни изиграха без дори да се напрягат. Защото особено в дипломацията от векове важи приказката, че "хитростта е умът на малките умове". А те са най-лесни.
Достатъчно ви говорих по въпроса за ООН, за българския казан, за вътрешнополитическия ефект от гласуването в Ню Йорк миналата седмица. Но какво означават думите? Сред толкова фалш. Къпем се във фалшиви думи, които раждат фалшива реалност. Кандидати отиват на избори с фалшиви подписи, инициативни комитети ще агитират за референдум с фалшиви подписи и ще взимат реални пари с фалшиви кампании. Уж гласуваме задължително, но не точно и задължителността май е фалшива, на тези избори.
Хазната ще се пълни от пресичане на цигари-менте, докато народа се опиянява от алкохол-менте. Ще гледаме сеира на някои кандидати-менте, които или преследват държавните субсидии, или откровено си правят шоу, виждайки политиката като менте сред "кибапчита и кифтета".
"Здравейте, мамо и тате. Дават ме по тиливизията. Кандидатирам се, защото..." Защо трябва да се занимаваме с подобни глупости? Когато думите така рязко загубиха стойността си?
Не знам колко ще е силна бурята, която ще ни връхлети дори без да усетим. Светът гори, Европа се промени, не живеем във време на нови пророци. Дори вече не избираме между добро и зло, а между фалшиво и по-малко фалшиво. Такова е ежедневието ни, в такива се превръщаме и ние.
В разказа на Хемингуей корабът потъва и няма оцелели - "Щом не е познавал тия води, на капитана и на ум не му е дошло, че са стъпили на движещ се пясък. Знаел е само, че не са се ударили в скала".
Да, не е нужна скала, за да тръгнеш да потъваш. Понякога е нужно да се опиташ да гледаш в дълбокото.
