Най-простичкото обяснение за идеята на ръководния фактор (независимо дали става дума за човек или структура) е да взема решения и да дава правилната насока на процесите под него. Тъй като този ранг е ключов, обикновено той е неразривно свързан с качества, опит, умения, контакти, огромен или поне значителен потенциал, възможност за бърза реакция и прочее позитиви, ключови за правилното управление. Горното би трябвало да може да се прилага почти „по калъп“ навсякъде из политическите, организационните и корпоративните сфери, но явно не и в най-комерсиалния спорт у нас. На върха на родния футбол всяко решение е винаги предпоследно, а заради желанието хем да са важни и коректни, хем да угодят на когото трябва и да не обидят друг, в коридорите на БФС правят всичко друго, но не и да изглеждат като истински ръководен фактор.

„Няма как да не съм разочарован от загубата, въпреки че играхме срещу ЦСКА. Не мога да не изразя своето огорчение от начина, по който стана самият мач. Още от вчера съм кълбо от нерви. Не е нормално това, което стана. В петък - тренировка, казвам на футболистите, че мач няма да има и ги освобождавам за уикенда. Трима-четирима си изключват телефоните. Събирам ги (за мача – бел.авт.), Джаейоба идва в 17:15 часа. Двама души са на работа от 5 часа сутринта... Не бяхме готови за този мач, защото един ден ни казват, че няма да има мач, после – че ще има... Гарантирам ви, че щяхме да се представим по-достойно. Отнеха ни това нещо“. Думите са на треньора на Струмска слава – първият съперник на ЦСКА, след загубата в неделя. Точно тези няколко изречения на Владимир Димитров са едно доста подходящо описание на иначе безумните позиции по оста БФС-Гриша Ганчев-ЦСКА.

Дори и не особено талантлив сценарист на сапунки можеше да скалъпи половин сезон на сериал от истерията с картотеките – дошли от едното дружество, после от другото, официално съобщение за отлагане, лична среща с Ганчев, Зонален съвет и правна комисия, съобщение на сайта (дошло от бъдещето), друго съобщение в тотално противоречие... и за капак едно „ферари с цвят червен“ (отново по думите на Владимир Димитров), което е облагодетелствано от целия цирк. Не съм много съгласен, че цялата какофония допринесе за победата на ЦСКА или за пълните трибуни в неделя (даже напротив – официалното съобщение, че мачът се отлага влезе във всички медии заедно с противоречивата информация до последния момент доведоха до по-малко фенове от провинцията и опашки пред касите в минутите преди мача).

Важно е да отбележим, че въпросът е принципен. Соломоновското решение тип „агнето ще изядем цяло, на вълците ще размахаме пръст, на приятелите ще сипем по едно питие и ще си пуснем силна музика“ не помага на никого. Разкрачената роля на футболния съюз днес е в ущърб на ЦСКА и Струмска слава, утре ще навреди на Черно море, Чепинец и Левски. Лудогорец най-ясно го усетиха тази година по пътя към Европа. И няма как да е иначе, щом „жълтият картон“, който централата заслужава, всъщност е пореден.

Само на сметката на лицензионната комисия към футболния съюз можем да отбележим серия картони покрай индулгенцията с лицензи в последните години. Ами какво да кажем за дисциплинарната комисия, която затвори част от един стадион заради поведението на фенове и навлизане на терена по време на... контрола. Нищо, че на почти всеки мач от глобалните предсезонни турнета на грандовете из терена тичат верни фенове, чиято мечта е да прегърнат Роналдо или Меси и да им покажат любовта си. Аз поне не съм чул за реакция на нечий футболен съюз. Точно както нямаше реакция на вече споменатия съюз и неговата комисия, когато в предсезонна контрола точно преди месец фенове на Черно море нашамариха играчите на Локомотив (Горна Оряховица) насред иначе лицензираната нива „Тича“.

Явно е, че решенията в БФС се вземат под натиск, точно както е ясно, че общественото мнение не е много сериозен фактор в процеса. За разлика от други по-ключови „трети страни“, които превръщат позициите на централата по-скоро в дипломатически, отколкото в управленски. И се стига до ситуацията, в която се намираме в момента. Вместо да има авторитет и лидерска позиция, футболният съюз е синоним на сенчест и недалновиден ръководен център, работещ в интерес на това или онова лоби, а не на футбола. Решенията се вземат тихомълком, понякога изобщо не се обмислят и по определение не се обясняват.

Преди има-няма две години заради подобно отношение централата на БФС бе атакувана вандалски от фенове на ЦСКА. Изобщо не ги защитавам, даже напротив – счупените прозорци и димките в залата за пресконференции не могат и не трябва да решават проблеми. Но сега отношенията към сградата на ул. „Иван Асен II“ от същите тези ултраси са сходни и все по-често се чуват мнения за „ново посещение“. Което би трябвало да притеснява БФС точно толкова, колкото и редовите футболни анализатори и журналисти. А нас това ни притеснява доста. Малко по-малко от безпътицата на футбола ни и липсата на „светлина в тунела“. А, че и за двете отговарят едни и същи хора, може да е просто съвпадение.