Безспорно новината на последните седмици е бъдещето на клубния ни футбол и в частност на ЦСКА – ще го има ли най-успешния роден клуб и как точно това ще се случи печели най-много от вниманието и обществения интерес. Безбройните еквилибристики и новините за „бъдещето на ЦСКА“ идват една след друга и вече „пътуват“ поне по няколко пъти на ден през „Надежда“ (кварталът, не очакването) към Микре и обратно. Но заради целия този информационен поток и непреодолим комуникационен шум десетки други иначе важни новини не получават своите „15 реда слава“. Ето три от тях, които макар и негативни определено заслужават повече внимание:

Гришо глътна вода преди да стигне до Темза

В навечерието на „неговия английски турнир“, в края на миналата седмица, най-добрият ни тенисист Григор Димитров отпадна от турнира Куинс в Лондон. Шампионатът бе спечелен от нашето момче миналата година и традиционно е последната „тренировка“ преди Уимбълдън, който пък Григор спечели като юноша. Сега, точно в най-важния момент за психиката и нагласата на българина, бе записана загубата от идващия от скромния Люксембург Жил Мюлер (втората поредна от същия съперник, когото Гришо не успя да победи и през февруари в Ротердам). Така в Куинс (след предходния турнир в Акапулко) българинът за втори път „даде без бой“ титлата си и накара критиците да споделят, че явно възходът му е вече минало.

Последното не е нелогично – тази година не продължава много добре за бившия номер 9 в света и, дали заради смяната на ракетата, дали заради разни други вътрешни фактори, тазгодишният Григор се представя доста по-зле от миналогодишното му „издание“. Полуфиналът в Бризбейн е най-доброто му представяне и от шестте месеца досега едно е ясно – „свещената трева“ в английската столица ще е Рубиконът за неговия сезон. Миналата година точно на Уимбълдън Григор стигна до така престижния полуфинал и се изкачи до деветата позиция в света, сега годината върви „надолу с главата“ (може би затова и Григор се появи така в лондонското метро) и едно добро представяне ще е ключово не само за класирането, но и за цялата 2015.

Баку или къде са ни успехите

За първите Европейски игри този месец към столицата на Азербайджан заминаха почти 130 спортисти – от традиционно силните ни спортове като борбата, през мъжки и женски волейбол, та чак до лък, скокове във вода и акробатика. Европейските игри са нещо като Олимпиада, но не съвсем – домакините харчат пари като за такъв форум и много им се иска да имат престижа на „петте кръга“, най-звездните атлети пък пропускат форума, понеже за тях става дума за поредната квалификация (този път за Рио). Тоест, получава се особен шампионат на „резервите“, в който страни като нашата могат да открият отдавна загубеното си спортно самочувствие. Само че за момента от Баку идват само лоши новини – за поредната „неочаквана“ загуба и поредния „неспечелен“ медал. За момента сме някъде на опашката в топ 30 от... точно 40 страни, които участват.

Да вземем за пример борбата – с цели 24 представители в борбата (сред които медалисти и шампиони като Станка Златева, Тайбе Юсеин и Радослав Великов) спечелихме всичко на всичко три бронза и едно сребро, което ни прати чак на десето място в общото класиране по медали на тепиха. В мъжката борба имаме само един бронз (от една от осемте категории в класическия стил), а общо в класическия и в свободния стил се състезаваха 16 български борци. Само медалистът Даниел Александров стигна до опит за финал и в крайна сметка мъжете записаха по-лош резултат от общия и останаха едва 15-и в крайното класиране. Само за сравнение, миналата година на Европейското във Финландия България беше в топ 4 на класирането по медали с два златни, един сребърен и шест бронзови медала. Подобна е историята с бокса, а обясненията с кофти съдийство можем да ги оставим за любителите на кемтрейлс и световния заговор.

За „бяла лястовица“ може да смятаме самбото и волейбола, където бихме Русия и трябва за втори път да се наложим над Турция за влизане в медалите. Но потенциалните успехи идват с всички уговорки колко титулярни са отборите на съперниците – независимо дали говорим за „Сборная“ на волейболното игрище или пък за някои от съперниците в индивидуалните спортове. Колкото и да е тъжно, все пак да си го кажем – очертава се в Рио пак да бъдем екскурзианти, въпреки всичките уговорки за добре направени изводи от Пекин и Лондон.

Лудогорец май назначи менте, но пък най-после продаде навън

Клубният футбол не се изчерпва само с ЦСКА и Локомотив (не знам дали става въпрос за един или два отбора). Левски губи най-добрите си играчи, Берое намира нови и перспективни, Литекс се готви за Европа, а Лудогорец... Сред най-големите успехи на новия португалски треньор на евробоеца на България са, че е живял в един квартал и е седял три чина зад Моуриньо на някакъв курс, както и че не е изпаднал във Втора дивизия на Португалия. Едно такова хем шеговито, хем почти истинско описание на ситуацията около шампиона на България дава начало и край на поредните европейски амбиции на Разград. Бруно Рибейро предпочита офертата на Разград пред Англия, Испания и Португалия и ще има за цел да стигне до елита на Шампионската лига.

Честно казано, отсега това изглежда невъзможно. Няма как треньор на „средняци“ да бъде сложен начело на трикратен шампион и нещата да тръгнат „по инерция“. До момента собственикът на Лудогорец имаше особено (и трябва да признаем, правилно) лично усещане за това кой треньор е подходящ за кормилото на милия му клуб и кой трябва да си тръгне. Сега на „горещия пост“ идва Рибейро, а плановете му са за... свободен трансфер на перспективен защитник и повече офанзивна игра след 0:0 с Верея. Всичко нормално, но не звучи по шампионски. Бъдещето ще покаже доколко треньор и клуб са или не са един за друг, но пък името на Лудогорец стои и зад една много добра за клуба новина. Един от най-добрите играчи в тима, Жуниор Кайсара, ще смени зеления екип с този на немския гранд Шалке. Така от лагера на шампионите по най-правилния начин отговориха на доскоро основателните обвинения, че трансферите в Разград са само и единствено еднопосочни. Жалко е, че сега за новия треньор остава още една въпросителна в защита. Но той все пак е „като брат“ на Специалния – все ще остане някой излишен бек от Челси, който да смени Лондон с Делиормана, пък макар и под наем и за няколко мача преди старта на „А“група...