Не ви ли се струва, че хабим прекалено много енергия, за да се разделяме на про и анти? За концерта, против концерта, за референдума, против референдума, анти "Хелоуин", за "Хелоуин". В това няма нищо лошо, но не може контрастите и разделението да осмислят ежедневието ни. Наближават президентските избори и ще ви кажа какво ме вълнува мен.  

Разделението между вътрешна и външна политика в днешния свят вече не съществува, защото истината е, че вътрешната политика вече е функция на външната среда. Светът прилича на един страшен лагер и контрастното мислене и вечните спорове ни въртят в едно колело, от което никой не печели. 

През Океана избират президент между двама претенденти, които нямаха шанс да са кандидати само допреди десет години - милиардер със странни разбирания за света и съпругата на бивш президент с много спорна роля в конфликта в Сирия и външната политика на Съединените щати в първите години на Обама.

В Сирия всеки ден умират стотици. Съединените щати и Русия буквално са разделили страната на две части по поречието на река Ефрат. Мостовете над тази река вече унищожени от самолетите и на двете страни, като реката вече е реална граница вътре в самата страна. Западната, средиземноморската част ще е руска, а другата - американска. Бомбардират се болници и училища, като двете страни се обвиняват взаимно за престъпленията срещу човечеството. ООН е слаба и неефективна организация, която е напълно безсилна.

Нито един от тези два лагера не е полезен за България. Защото тяхното противопоставяне сблъсква още турските и катарските интереси, иранските и саудитските, турските и американските, турските и кюрдските. На този фон не се учудвайте на изказвания като това на Ердоган, че "границите на сърцето му" включвали и Алепо, и Мосул, та чак и Кърджали.

Руснаци удрят Алепо. Американци и кюрди удрят Мосул. След няколко седмици ще започне масово бягство на ислямисти към Източна Европа и този риск е напълно реален. Няма рецепта за изход, нито за мир. Защото докато "умиротворяват", продължават да продават оръжие и да разпалват конфликтите.

Европа плаща цената, както винаги. Когато започна войната в Ирак през 2003 г., цените на петрола се изстреляха до небето и Европа - беден и зависим от внос на газ и петрол континент, плати цената.  Същото се случва и с бежанците  - Океанът до Америка е голям, а Русия не е привлекателна.

Трябва да разберем всичко това, защото тази ситуация изисква правилното поведение на България. Тя не може да спечели нищо, но въпросът е да не загуби много. Защо ви казвам всичко това ли? Защото следващият президент ще работи в много ключов за България период и ако не е подготвен, страната ни може да загуби много.