По време на първия си мандат кабинетът „Борисов” усилено се бореше за една конкретна фраза, която да присъства в мониторинговия доклад на Европейската комисия – „политическа воля”. През 2012 г. тя отсъстваше от черновата, но се появи в официалния документ за напредъка в реформите.
В тазгодишния доклад дори изразът „политическа воля” липсва. Но са там редицата препоръки, които четем вече години наред. Както и констатацията, че напредъкът остава бавен както в съдебната реформа, така и в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
Според политическите партии воля има, или поне така твърдяха и по време на предизборната кампания, и сега, когато са в управляващата коалиция. В последните дни преди доклада парламентът прие и стратегията за съдебна реформа, за да може Брюксел да види желанието за промяна. И Европейската комисия действително го видя и включи в представения днес текст.
В името на коректността трябва да се отбележи, че в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, подкрепян от огромна част от българите, не липсват положителни примери за развитието в тези така тежки за България теми.
И тук идва голямото „Но”. В доклада на Еврокомисията „но” и „обаче” са сред често срещаните думи и през последните години това редовно е така. След положителните примери и похвали за известен напредък в някоя от сферите, следва почти неизбежно „но”. Защото колкото и да напредва България, този напредък никога не е достатъчен и към положителните примери винаги могат да се добавят по няколко отрицателни.
Не само това – през последните години едни и същи недостатъци и препоръки се повтарят, а на управляващите им е много удобно да се оправдават с предишните управляващи или политическата нестабилност, в която е страната.
И Еврокомисията разбира това, като винаги в политическата част отбелязва политическата обстановка. Но отдавна не приема това за оправдание, защото от години – и на политическа стабилност, и на кризи, изводите са едни и същи – България не напредва с реформите в съдебната система: ВСС не се справя с реформата и не гарантира независимост на съдебната система, има проблеми с назначенията, както и с ключови дела. Освен това организираната престъпност и корупцията остават от години ключов проблем за страната, с който управляващите така и не могат да се справят.
Настоящият министър на правосъдието Христо Иванов неведнъж е коментирал докладите на ЕК, но от позицията си на юрист и програмен директор на Български институт за правни инициативи, като по думите му докладите напомнят „паноптикум на провалите в реформата в областта на правосъдието и борбата с корупцията”. Той е посочвал и мерките, които трябва да се предприемат, за да може тенденцията да се обърне.
Сега Иванов е от другата страна и представи стратегия, чиито мерки обаче (и според Брюксел) трябва да бъдат проследени и приложени на практика.
Политическа воля има. Последните години обаче ни показаха, че тя е достатъчна само за управляващите и техните коментари и прессъобщения след публикуването на поредния тежък доклад. За реформи в съдебната система е нужно много повече от воля. Трябват и конкретни действия и то бързо. Това каза и Европейската комисия в тазгодишния си доклад с надеждата да не го повтори и догодина.