България продължава да изостава от стандартите на ЕС в областта на правосъдието и докладът на Европейската комисия потвърждава тази достойна за съжаление оценка. Такъв коментар направи правосъдният министър Христо Иванов след публикуването на поредния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка в сряда.

„Докладът е обективен и е важна поредна стъпка в партньорството между страната ни и ЕК. Той очертава коректно множеството области на проблеми и отсъстващ напредък - правосъдието, върховенството на закона, защитата правата на човека и установяването на свободно от корупция управление”, посочва Христо Иванов в позиция, разпространена от пресцентъра на ведомството му.

Докладът на ЕК: Политическите неясноти правят реформите в България трудни

Напредъкът е бавен и са необходими допълнителни стъпки

„Този доклад може да бъде единствено повод за сериозен размисъл и преоценка на досегашни политики и практики от всички институции, имащи отношение към правосъдието и борбата с престъпността и корупцията”, подчертава министърът.

По думите му, докладът „ни най-малко не е повод за самоуспокоение”. „Напротив, става дума за кредит на доверие, който партньорите ни от ЕС, а и собственото ни общество, „отпускат” при много кратък срок и висока политическа лихва. Трябва да разбираме ясно, че във времето до следващия устен доклад на ЕК до Съвета на ЕС през лятото на 2015 г. ние трябва, при пълна мобилизация, да реализираме съществени реформи”, посочва още Христо Иванов.

„Сред малкото позитивни наблюдения, особено ценим констатацията, че правителството е започнало да нарича проблемите с техните имена и в лицето на актуализираната Стратегия за съдебна реформа има детайлен план за излизане от така подробно описаната в доклада стагнация”, се казва още в позицията на министъра.

Той посочва областите, в които трябва да бъдат съсредоточени най-много усилия: нова организация на Висшия съдебен съвет, включително чрез конституционни промени, засилване на Инспектората към ВСС, нов организационен модел на прокуратурата, изменения в Закона за съдебната власт в области като кариерното развитие, натовареност, мотивация, както и създаване на автономни и ефективни органи за борба срещу корупцията по високите етажи.

„Реализацията на тези пет приоритета на свой ред зависи от най-сериозното предизвикателство, което докладът отправя към нас: промяната в политическата ни култура”, посочва в заключение Христо Иванов.

Евродокладът