"Je suis Charlie" вече струва много пари

На 7 януари целият свят затаи дъх. Това, което бяхме забравили 14 години, беше брутално припомнено.

И този път не гледах като зрител. Този път виждах всичко с различни очи.

Когато си на 12 години. не осъзнаваш сериозността на подобен акт, не осъзнаваш през детските си очи на какво са способни хората... просто знаеш, че нещо голямо се случва, но след „Новините” превключваш на детски.

Не осъзнаваш на какво си способен самия ти – човек като тях?

Е... не съвсем.

Сега успях да проследя всички фази на развитие на „новината”.

Тя връхлита в нюзрума като неканена и нечакана гостенка и се заседява колкото пожелае. Дни или седмици, докато не бъде заменена от нова. Без да те пита имаш ли планове и как я приемаш и колко от нея можеш да поемеш. Новината – независимо каква е – за трупове, блокади, протести или сълзи, не се интересува от теб. Ти си този, който се интересуваш от нея, за великото благо.

На всеки час и на всяка минута пристига нова информация, ти я търсиш, следиш, обсъждаш и после пак идва и търсиш, говориш...

Тя избухна. Беше разнищена от репортери, от коментатори, от хейтъри, от активисти, от политици. Докато едни се изреждаха да обикалят студиа и площади в защита на свободата на словото, други се изправиха срещу тях и охулиха жертвите, подиграха се с тях и ги нарекоха търсещи внимание.

Такава си е тя новината. Не ти играе по свирката, а ти играеш по нейната. Тя дойде, настани се в нашите столове, завъртя се известно време и накрая безцеремонно беше продадена.

В e-bay.

„Je suis Charlie” – три думи, символ на свободата на словото, които обиколиха света, събраха хиляди сърца в едно, караха ни да настръхнем всеки път при вида на черния надпис и обединиха стотици хиляди на площада на републиката в Париж...

Те се превърнаха в чаша, тениска и калъф за телефон.

И нищо чудно – надписът се превърна в марка, създадена от дизайнера и художествен директор на сп. Stylist  - Жоакен Ронсен – авторът на хаштага, който обиколи света. И като всяка марка, създателят ѝ сега ще регистрира авторските си права. И ще бъде Шарли завинаги.

След атентата се надига друга вълна. Не на страха, а на покупко-продажбата.

Вече ставайки сутрин, може да си пиете кафето в чаша с надписа „Je suis Charlie”, да спите с тениска с надписа „Je suis Charlie” и да завържете лигавник на двумесечното си бебе с надписа „Je suis Charlie” и то спокойно да повръща върху него. И това е ок, защото майката ще го изпере и то пак ще повръща и така, докато черните букви не избледнеят. Но знаете ли кое няма да избледнее? Спомените на близките на жертвите. Те ще останат завинаги в сърцата им. Ще си спомнят за тях до болка всеки път, когато влизат в стаята или минават по познатата улица или разглеждат семейни албуми със снимки.

А други пък ще си правят селфита в инстаграм с чаши кафе...

И всичко това за няколко долара. Кейса върви по 8 или 12. Лигавникът от 14 до 25, а тениската от 1 до 20.

Питам се кой спечели от жертвите? И кой печели, когато има война?

Да яхнеш вълната на търговията в подобен момент е златна мина. А за опечалените какво остава? Да се разминават на улицата с жени, носещи червилото си в чантата „Je suis Charlie” сякаш е “Birkin” или “Prada”.

Трагедията е на мода, дами и господа. Купувайте.