Много тъжно изглеждаше в сряда вечер зала "Универсиада" по време, а и след двубоя на "Лукойл Академик" с Арис от квалификациите на втория по авторитет баскеттурнир в Европа - Eurocup. Тъжна за всички нас, които я помним от предишни участия на българския шампион в надпреварата.

Да загубиш от един от най-титулуваните гръцки клубове не е срамно дори и в София, но да загубиш от толкова слаб отбор на Арис е лошо, много лошо. Лошо е най-вече за българския баскетбол. Защото Лукойл Академик е неговото лице на клубно ниво в Европа, а това лице от година на година става все по-грозно, а залата все по-празна. Миналата дори „Универсиада” остана затворена, защото с някакви мъгляви обяснения спортният директор на клуба Сашо Везенков заяви, че стратегията на клуба включвала НЕучастие в евротурнирите.

Не стана ясно защо точно доводите на бившия отличен баскетболист бяха в стил абра-кадабра. Лукойл пропусна една еврогодина в Eurocup след като сам си бе спечелил квота за надпреварата и резултатът се видя сега. Тимът бе принуден да стартира от квалификациите на състезанието, в което бе спечелил толкова авторитет от 2004 година насам. Турнир в който постигаше успехи над отбори като Реал Мадрид и Динамо Москва. Да, ама тогава в тима играеха много българи и малко, но качествени чужденци, а не поредната сбирщина от незнайни баскетболни герои и боксьори.

От година на година селекцията на Лукойл Академик е ни рак ни риба, а обясненията на главния селекционер все по-несъстоятелни. Везенков ни проглуши ушите с тезите си, че няма добри българи, а чужденците не искали да играят в България. Ами като няма добри българи, си ги създаваш, а не се чудиш от къде да ги откраднеш. За толкова години клубът с най-успешен мъжки отбор не създаде нито един качествен баскетболист от собствената си школа. Кой ли е виновен? Вероятно същият, който всяка година води по дузина чужденци, най-вече от кипърското първенство и започва да ги гони седмици след стъпването им в България.

Този сезон ситуацията е повече от комична. Доведени бяха шестима нови чужденци, а от миналия - запазени само двама играчи - Стойков и Веселинов. От тези чужденци, четирима американци с доста спорни качества за европейски баскетбол, гротеската боксьор Каспарс Камбала и добър македонец - Стояновски. Към това добавяме и националите на България Банев и Аврамов, идващи от гръцкото първенство. Доста скъпа селекция, нали? Не пропускаме факта ,че Камбала идва седмица преди мача с Арис, а американецът Хийт - два дни преди него. Преди най-важния мач за сезона.

Какво става на самата среща? Камбала през цялото време загрява като боксьор с типични движения "ала братя Клично", а на самия мач е пълен смях. Некоординиран и тромав. Американците пълна загадка играят нещо като стрийтбол и от време на време вкарват. Македонеца е добър, но рядко му се гласува доверие. От българите Веселинов и Аврамов са без кош, Банев има 6 точки и задължителните 5 фаула, Стойков на 33 години играе 35 минути и е с най-много борби.

Резултатът в полза на Арис, най-атрактивното нещо в залата бе агитката на тима от Гърция, а реваншът след седмица в култовата солунсака зала "Александрио Мелатрон" - повече от безнадежден. В същото време собственикът на клуба Валентин Златев всяка година осигурява повече от щедър бюджет на тима с надеждата като седне в ложата на "Универсиада" да види качествен отбор и победи.

Нищо подобно. Златев дори не бе в залата при загубата от Арис и вероятно по-добре. Поне за някои. Трибуните останаха полупразни и напълно нормално. Кого да гледат хората? Тодор Стойков? Добре. Ама трябва и още нещо. Защото Лукойл Академик е марка за качество, но тя трябва непрестанно да се защитава от всички, които ползват финансовите блага на своя собственик. Защото ако Валентин Златев спре да подпомага българския баскетбол, той скоропостижно отива на кино. Ще се радваме на картонените титли от измислената Балканска лига, която уж е Балканска, но там не играят отбори от Гърция и Турция, ще си гледаме познатите герои във вътрешното ни мижаво първенство...