Не е хубаво да казваме, че България е малка държава. Обикновено, това оправдание излъчва комплекси. Що се касае до спорта обаче, тези, които усещат върху свой гръб, че понякога наистина България е твърде малка, са спортистите.
Ще кажете, че не е така. И ще извадите своите доводи.
Доводи, че когато си добър, няма значение под чий флаг си роден. Спортът в 21 век, в 2024 г., отдавна не е просто занимание, в което непременно ще победиш, ако си добър.
Спортът още от началото на новото хилядолетие е брутален бизнес за милиони, а доста често и за милиарди. И в него наистина не е достатъчно да бъдеш добър. Понякога няма да ти стигне дори ако си най-добър по спортно-технически показатели.
В професионалния спорт първо играят парите.
Защото парите движат интересите. И чак след това идва голата спортна слава. И уменията на този, или онзи. Разбира се, все още има спортове, незасегнати от урагана на парите и интересите, но за тези спортове не се надявайте да гледате в праймтайм-а, на която и да било телевизия.
В професионалния бокс, спортът сам по себе си от десетилетия е превърнат в истинска индустрия.
Професионалният бокс е една добре смазана машина, в която има правила, които няма да откриете на лист хартия. Там важи ситният шрифт. Там плават големите акули.
Двама братя, българи, са сред топ бойците в професионалния бокс през последното десетилетие.
На всичкото отгоре, те са извоювали с кръв и пот имената им да тежат и да удрят здраво в двете най-престижни категории, в категориите, които са големите пари, големите интереси и най-мръсните игри: тежка и полутежка категория.
Тези двама братя няма как да бъдат сбъркани, защото носят фамилия, която винаги ще ви държи нащрек и инстинктивно ще ви кара да заемете защитна позиция, за да не отнесете някой здрав ляв прав, или ъперкът.
Те се казват Кубрат Пулев и Тервел Пулев и се стягат за невиждано шоу в събота вечер в „Арена София“.
Историята им е тъжна, пропита с чудовищно количество болка, загуби, тъга и мизерия.
Но историята им е символ на чест, достойнство и изчезващи човешки ценности. Това е историята на едно семейство, което минава през Ада, на което днес остава пример, че в българското общество все още има смисъл да имаме семейство.
Все още има смисъл братя и сестри да се обичат, да се уважават, да се подкрепят, да си помагат.
Да почитат българските традиции.
Да ценят българските празници.
Пулеви са именно такъв пример: каквото и да се случва в живота им, никога няма да ги видите разделени. Напротив: колкото им е по-тежко, толкова по-здраво се държат един на друг.
Всичко започва от една панелка в столичния квартал „Младост“-2.
Панелка, но пък зад нейните стени някога е струяло толкова много любов и имало толкова много книги, че днес всичко това звучи сякаш от някой друг живот, от някое отдавна отминало, едва ли не нереалистично време.
