Не харесвам човека Джон Тери и обяснението за това може да се открие в почти всеки брой на "The Sun" от последните няколко годни. Както и да е... Но футболистът Джон Тери определено привлича симпатиите ми. За последното допринесе още повече мачът между Челси и Наполи. В него Тери се представи на изключително ниво, така, както подобава на един истински капитан. Причините затова едва ли са много. Може би по-точно две! Вилаш-Боаш и Москва.
Португалецът бе причината не само Тери, но и Лампард и Ашли Коул, и Дрогба да са далеч от формата, в която сме свикнали да ги виждаме. Едва ли някой се съмнява че именно по-опитните играчи са част от причината португалецът да бъде освободен. И ето, че само няколко дни по-късно, тези футболисти, които изглежда се бяха примирили с ранното напускане на Шампионската лига, срещу Наполи изглеждаха по съвсем друг начин.
Тери бе човекът, който ръководеше не само отбраната, но и цялата игра на тима. В момента, в който той бе сменен поради невъзможността да играе цял мач, Тери дори се почувства по-комфортно и от самия Ди Матео. От страничната линия капитанът следеше развитието на нещата и непрекъснато даваше съвети на съотборниците си. Мениджърът също подвикваше нещо, но познайте кого слушаха самите играчи?!
Колкото до руската столица... Москва направи Тери още по-добър футболист. Независимо от горчивината, която изпита, Тери се научи да губи. Тази мрачна нощ в Русия засили още повече желанието му да спечели трофея в Шампионската лига. Отделен е въпросът дали това някога ще стане. Началото бе добро и обещаващо. Срещу Наполи видяхме истинския Тери. Този, от който Челси се нуждае. Истинските предизвикателства обаче тепърва предстоят.
АВТОР: Васил Делов
