Виенски валс за ЦСКА. Червените най-накрая чуха музиката на победата в Лига Европа. Тимът постигна успех във Виена привидно без да покаже нищо по-различно в играта си. Червените играха така, както във Истанбул срещу Бешикташ и в София срещу Порто и Рапид. Постройката, тактиката и изпълнителите бяха същите, бракът в играта също. Тогава какво се случи?
Случи се така, че този път играчите удържаха на ритъма на игра на съперника си до края на двубоя и отбелязаха своите положения. Това е, нищо повече! Нито преди месец тези играчи бяха толкова слаби, нито в четвъртък вечер са станали по-добри. Просто и на тях им омръзна да се крият на терена и се изтощиха да показват апатия към футбола. Със сигурност няма кой да заблудят с някакви фантастични умения. Сега основната задача пред треньора е да ги накара да подържат ниво, макар и средно. Защото в понеделник срещу Пирин, отново ще се питаме дали това е ЦСКА.
В тунела след двубоя на "Ернст Хапел" някои играчи си позволиха да иронизират съперника. Кои бяха тези Рапид, с тях ли били играли.... чух и много други бойки реплики пред съблекалнята на червените. Чудех се, това не са ли същите мишоци, които не можаха да победят футболните колоси Калиакра и Видима, онези късметлийчета срещу Локомотив (София) и Литекс и бездушниците срещу Черноморец, Славия и Левски. А ми май са те. Направо жалко!
Но нивото в ЦСКА отдавна е друго и за това успехът във Виена ще влезе в златната история на клуба редом до победите в едно недалечно време, когато играчите творяха голям футбол и бяха скромни, защо за тях победите бяха въпрос на ежедневие.
