Хареса ми една метафора, която главният прокурор Борис Велчев използва точно преди две седмици. Той нарече оставката на председателя на ДАНС Цветлин Йовчев "старомодна почтеност”. Сетих се за това определение в часовете след края на тазгодишното евроучастие на волейболния ни шампион ЦСКА. Бях на всеки едни от домакинските мачове на "червените” в Европа през сезона, изгледах на живо последните им стратегически гостувания в залите на Зираатбанк и ЗАКСА. Мисля, че знам доста неща от кухнята на червения отбор от последните няколко години. Много сигурно и не знам, но това за което съм информирам, ме кара истински да вярвам, че волейболистите и треньорът им Александър Попов проявяват истинска старомодна почтеност. Почтеност помежду си, почтеност към спорта, към професията спортист, към публиката, към всичко. Във време на истинска и тотална девалвация на всякакви ценности, на въпиюща меркантилност и сребролюбие, волейболният клуб на ЦСКА е истински оазис.
Не знам това колко и въобще дали е полезно, но е факт. Съмнявам се в полезността, защото убеден съм, че тя повсеместно се тълкува превратно. Вече втора година на пук на всякаква модерна представа за нещата, ЦСКА постига нереални успехи. Преди всичко разбира се в европейските клубни турнири и не толкова в бутафорното българско първенство. Историческо излизане от групите на Шампионската лига миналия сезон подплатено с победи над отбори като Зенит (Казан) и Тур. Полуфинал на СЕV Cup този сезон с нова порция изключителни победи над Унтерхахинг, Кан, Зираатбанк, ЗАКСА и черешката в лицето на най-скъпия отбор в Света Зенит (Казан).
В тези исторически двубои ЦСКА предложи само две, но безценни неща. Волейболна класа и голямо сърце. Ама толкова голямо сърце, че вероятно в очите на хората Евгени Иванов, Николай Иванов, Теодор Салпаров и Ивайло Стефанов изглеждат глуповати наивници. Изглеждат неразбираемо и в това е голямата трагедия. Трагично е, че никой не разбира как някой може да прави нещо само заради идеята. Само заради обичта си към волейбола в случая. Да се доказват тепърва хора с техните спортни биографии е безпредметно. Да се къпят в слава мисля, че отдавна са го надживели. Автографите и тълпите фенове? Може би, но едва ли! Пари? Пари отдавна няма. Остава това, което малцина разбират – "старомодната почтеност”. Почтеност в това да си честен към себе си и поетите ангажименти към другите. Това отличава волейболистите на ЦСКА от останалата маса. Че не обърнаха нито веднъж джобовете напук на безпаричието, че научиха чужденците на "старомодна почтеност”, а не как да щракат с пръсти в чалготеките и да се напиват, като в други спортове. Всичко това е перфектно, ама...
Много прилича на завръщане в миналото. Миналото на романтичното аматьорско отношение към спорта. Миналото на тоталитарната директива "За Родината и за Партията”. Сега обаче спортът и в частност волейболът в Европа са голям бизнес и представянето на ЦСКА на Стария континент е напълно нелогично. Изключително красиво е, но не може да се повтори. Няма как! И стожерът на червените успехи Александър Попов, сигурен съм добре разбира това. Разбират и го и играчите му и за това съжалението след пропуснатия шанс за участие на финал е толкова голямо. Струва ми се обаче ,че "старомодната почтеност” на червените волейболисти се тълкува превратно. Сигурен съм, че сега серия от президенти на волейболни клубове, които и без това не обичат много, много да плащат казват на своите играчи: вижте в ЦСКА как бият и играят без пари, вие пък какво искате? Сигурен съм в това. Убеден съм, че подобни реплики се чуват и в отбори по други видове спорт. Червените волейболисти са истински професионалисти с големи сърца, но професионализмът изисква за добре свършена работа да се плаща и сега топката е другаде.
А, който гледал голям волейбол в последните години – гледал. Защото всички заедно с поведението си показахме, че не заслужаваме да имаме такъв отбор с такива играчи и треньор. И най-вероятно ще ги загубим! А причини за това дал Бог.
