Ама че хубаво! Вместо Камерун ще гледаме Бразилия. Да, вярно на доста по-ранен етап от очакваното, още в събота. А ден по-рано ще играем и с Полша. Ето това се казва Световно първенство, сбъдва се мечтата на волейболните привърженици. България е редом до най-големите. Има и такъв прочит на събитията от волейболния Мондиал в Италия, нали? Не всичко е само ругатни и хули. Последните действия са само за спортните лаици, които на ракия и салата със сигурност отиграват всяка топка по-добре и от Казийски и от Салпаров.

Споменах тези две имена, защото всъщност само тези двамата играят в нашия отбор за момента. Другите присъстват. Ама това не е от вчера и онзи ден. Така е от година - две, ама за да видиш това ти трябват сетива. От време на време добър мач изиграе и някой от останалите, та вземем да спечелим важна среща, но това са само епизоди. Сега този някой е 18-годишният Пенчев. Какво да очакваме тогава? Не сме нито на Балканиада, нито играем протоколен мач от възхваляваната Световна лига, нито дори сме на Европейско. Ние сме на Световно първенство - най-сериозният волейболен форум, за който всеки се готви по 4 години. Типично по български превъзнесохме италианския треньор Силвано Пранди. Нарекохме го дори „професора”, защото, видите ли и в Италия така се обръщали уважително към него. Ама, че в италианската семантика „професоре” се използва в смисъл за преподавател, учител няма значение. Карай да върви. За огромния хор волейболни лакеи Пранди си е професор. Професор е Мартин Стоев начело на националния ни отбор в сравнение с италианеца.

Та, за 30-годишна кариера в Италия, Пранди нито веднъж не е ставал шампион, нито веднъж не е водил националния отбор на Италия. Но някой вижда нещо професорско. Професорско ли е да опукаш половин милион лева за лятна подготовка преди Световното, да играеш контроли с преките ни съперници на Мондиала - Чехия и Франция, а същите тези два тима да те бият в Торино. По-тъпо изпълнение от това няма!

Само детайл – в двата поредни загубени мача на световното първенство, в най-важния момент - една и съща грешна смяна. В края на гейма, при сервис от игра излиза Николай Николов и влиза дълбоката резерва Братоев, като и двата пъти праща топката в аут. Ами като си го направил срещу Франция и не работи, защо повтаряш същата глупост и срещу Чехия, Професоре!? Ами присъствието на Алексиев и куп други детайли в хода на двубоите? Ами закъснелите прекъсвания?

Да, трудно започнахме, но все още сме в играта. В петък и събота ни очаква истински празник. На световно сме, играем с Бразилия и Полша. Ако сме измъкнем от тази хватка, после идва възможното. Все пак имаме Казийски и Салпаров. С двама няма да стане, с трима също, но нали за това толкова много вярваме в нашия ОТБОР.