В първите 30 минути на мача между ЦСКА и Левски, от препълнения със „сини” привърженици сектор „Б” на националния стадион се чуваше скандирането „Сърце, душа, за Левски София.” Незнайно как, но посланието на феновете беше разбрано по коренно различен начин от играчите в сини екипи, които в следващия час игра показаха, че тотално са загубили своите сърца и души, оставени много далеч от футболния терен. Освен появилият се като резерва Антонио Вутов, който за пореден път беше проблясък в тъмнината, всички останали доказаха, че не заслужават буквата „Л” на своите гърди.

В последните години в Левски акостираха десетки треньори. Някои от тях със сериозно име, други – все още новаци в професията. Никой от тях не успя да постигне каквото и да е, но в ръководството не се намери директор, който да се замисли сериозно над странната и постоянна несполука в намирането на специалисти. Никой не си зададе въпроса дали генералната грешка в системата не е другаде – във футболистите, въпреки че много хора споделиха това мнение десетки пъти.

Е, в крайна сметка стигнахме до момента, в който точно тази теза намери своето доказателство и то по перфектен начин. Слаба подготовка, резултат от „усърдната” работа в тренировките, неадекватно поведение, дезориентираност и не на последно място – липса на качества за практикуване на играта. Сигурно пропускам нещо, но в момента горе-долу това олицетворява футболистите на Левски.

Да, на всеки може да се случи да загуби един мач, едно дерби, и може би заключенията ми са прекалено крайни, но ми омръзна да пишем и говорим небивалици за страхотния потенциал в тези играчи, 80% от които трябва да благодарят на Господ по три пъти на ден за своя невероятен късмет да са част от този клуб. Собственикът Тодор Батков заяви, че „хубостниците” няма да останат в отбора и юношите ще заемат мястото им. На думи звучи хубаво, но осъществяването на тази идея ме съмнява, и то много.

Не ми се говори и за това, което трябва да се случи от тук нататък. Пътищата са много, но екзотичната „синя” екскурзия по нанадолнището надали ще приключи скоро. Едно обаче е ясно – в отбора на Левски трябва да играят футболисти, които наистина обичат клуба и го приемат не като хранилка, а като ценност, която трябва да се защитава с цената на всичко. Такива кадри излизат именно от школата, която смея да твърдя е едно от малкото неща на стадион „Георги Аспарухов”, което все още е на добро ниво. Юношите обаче се нуждаят от шанс, но не половинчат, а истински.

В късмета на сегашните герои пък влиза и фактът, че след малко повече от две седмици някои от тях ще имат шанса отново да се изправят срещу ЦСКА и да опровергаят всяка моя дума от написаното по-горе. За тяхно добро е да направят точно това, защото второ подобно представяне няма да бъде простено от феновете, които и без това изтърпяха достатъчно срам в последните години.

 

Автор: Никола КАЦАРОВ