Казват, че умният се учи от грешките си, а глупавият ги повтаря. Явно всички, които имаме нещо общо в последните години с българския баскетбол сме от втората категория. Казвайки всички визирам и ръководители, и треньори, и играчи, и журналисти, и привърженици дори. През лятото на всяка от изминалите 5-6 години могат да се търсят и по-важното намират много поводи за разсъждаване в посока безперспективното харчене на пари в клубния ни баскетбол.

Странно е, че дори и през тази година на финансова криза ситуацията не се променя. А резултатите за българския баскетбол са повече от разочароващи. Едва ли някой може да направи точна сметка на парите, изразходвани за селекция в клубовете ни през последната петилетка, но сумата със сигурност ще е колосална на фона на постигнатите успехи. Уравнението по-скоро клони към нула.

Отрицателният знак също е възможен. Последният повод е пристигането в понеделник в София на Каспарс Камбала. Латвийският баскетболист, който ще облече екипа на Лукойл Академик бе посрещнат от десетки журналисти и телевизионни камери. Да, той беше страхотен състезател , но преди 5 години. След това го хванаха с допинг, изтърпяваше двугодишно наказание и използва този период ,за да стане ...боксьор.

И то с добър успех – 3 победи на ринга от 3 мача. Ако бе дошъл да играе у нас преди петилетка, това щеше да бъде страхотно постижение за нашия баскетбол. Сега присъствието на Камбала по- скоро ще има шоуелемент и доста съмнителна баскетболна стойност. Месечната му заплата вероятно ще е равна на бюджета на юношеската школа на Лукойл Академик за цяла година. А тази школа за 10 години не произвела нито един свестен играч.

В същото време през клуба минаха повече от 50 чужденци с огромни възнаграждения и неустойки и винаги когато трябва да се печели важен мач решението е Тодор Стойков. Отборът всяка година е шампион, печели по някой мач в евротурнирите пред все по-празна зала и какво от това? Ами Прийст Лодърдейл. И той е тук. Но в Черноморец Бургас. На принципа "видяла жабата ,че подковават коня и тя вдигнала крак” .

В града на Бойчо Брънзов и Петко Маринов вместо да създават играчи в своята школа, водят никъде нежелания гигант. Да, той преди доста вече години беше полезен за Лукойл Академик макар и мързелив и недисциплиниран. Сега присъствието му е гротеска. Но пак еуфорията е повсеместна. Камери на летището, интервюта. А ползата? Вероятно отговорът е ,че интересът към него ще мултиплицира и интерес към баскетбола в Бургас и желание на повече деца да практикуват този спорт. Ама желанието на децата няма да дойде от това ,че Лодърдейл играе в техния град ,а от това ако в школата имат добри условия и като пораснат ще играят в мъжкия тим на Черноморец, а там няма да се подвизават герой от старите ленти. Не е ли същото и в Левски.

Половин отбор чужденци, допълваща функция на българите, една спечелена картонена купа от бутафорната Балканска лига и в напечените моменти всички гледат в Стефан Георгиев. В синия клуб поне се опитват да направят истинска школа, но докато не произведат поне един качествен играч полза няма. Ама така е не само при мъжете. Шампионът при жените Лукойл Академик има повече чужденки отколкото българки ,а Дунав Русе и това лято е пълен смях. Клубът дължи пари на цял Свят. Фалирал е тотално. Не плаща на бивши и настоящи състезателки, всички го съдят, но треньорът Георги Божков говори за лятна селекция с 2 американки.

И на фона на всичко това националните ни отбори и целият ни национален баскетбол са истинска гротеска. Мижави резултати, никакви перспективи и едно голямо, безполезно мерене между шепата стари муцуни, олицетворяващи от години този спорт у нас.