Двадесет дни преди началото на европейското първенство по баскетбол, мъжкият ни национален отбор е на очаквана позиция – нито по-напред, нито по-назад. И в това няма никаква изненада. Напротив! Личното ми мнение е, че трябва да сме доволни от този факт.

Причината е много проста. За съжаление пътят напред е невъзможен. Единственото движение може да бъде назад. Щом не се е случило, значи всичко е наред. Целият ни баскетбол няма класа да бъде в елита на Европа. Нито клубният, нито националният. На клубно ниво се разчита предимно на чужденци, а в националния ни тим играят най-добрите ни състезатели, но малка част то тях имат сериозен потенциал.

Баскетболът е вторият по популярност колективен спорт и в света и в Европа, а в резултат конкуренцията е жестока. И дума не може да става за сравнение с българските успехи на волейбол. В целия свят има не повече от 6-7 суперкласни волейболни отбора и за щастие един от тях е българският. В Европа те са не повече от 4-5. В баскетбола обаче сблъсъкът е свиреп. Само бившите юго и руски републики създадоха поне 10 фантастични селекции. И всички те ще бъдат представени на предстоящото европейско първенство. От там нататък идват отбори като Испания, Гърция, Турция, Франция, Италия...Дори самото присъствие на българския отбор в тази компания говори много.

По време на лятната си подготовка тимът ни вече игра и ще играе контролни срещи с част от топотборите на Стария континент. Нещо повече, това се случи по тяхна покана. Връх на всичко е поканата от европейския шампион Испания за мач в Гуадалахара на 15 август. Значи все пак ни има на баскетболната карта на Европа, където е свръх пренаселено. Потенциал за големи неща обаче нямаме. Можем да победим отбори от нашата черга, като Израел например и да загубим от сходен тим като Полша, както се случи в последните проверки. Да победим колоси като Русия или Испания обаче е невъзможно, дори и в приятелски двубой.

Чест прави на националния ни селекционер Росен Барчовски, че е максималист и иска и още и още. Това му е и работата. Факт е обаче, че нито един от националните ни баскетболисти не е водещ играч в клубния си тим, а само трима са тези, които играят на високо ниво – близнаците Деян и Калоян Иванови и Филип Виденов. Това обяснява всичко. Останалите са добри момчета, възпитани, трудолюбиви и отговорни. Да им се порадваме и им стискаме палци на предстоящото европейско първенство.