Едва ли много хора могат да се сетят веднага какво са правили на 26 май 1999 година в 23:35 минути. Но феновете на Байерн (Мюнхен), както и привържениците на Манчестър Юнайтед, без всякакво колебание ще отговорят утвърдително и в детайли какво точно са вършили. Тогава на стадион "Ноу Камп" в Барселона прозвуча последния съдийски сигнал на финала в Шампионската лига, маркирайки края на един от най-драматичните и невероятни двубои играни някога в този турнир.
Байерн изживя най-тежкия ден в своята клубна история, като трагедията на футболистите и феновете на отбора бе огромна. Само играч, който е взел участие в този мач може да каже как точно се чувствал в неговия край! Само един привърженик, който в последната минута е станал да аплодира любимия си тим, очаквайки спечелването на четвърта европейска титла и миг по-късно е видял гол във вратата на Кан, знае какво е да си тъжен.
А когато след първия гол последва и втори, повечето такива хора намразват футбола. От дъното на душата си и за дълъг период от време. Дори победите над Юнайтед още през следващия сезон в турнира, дори стъпването на европейския връх две години по-късно в Милано, не успяха да заличат спомена от кошмара в онази вечер на 26 май. Но в крайна сметка съдбата си знае работата.
Единадесет години по-късно, не в Барселона, а в Мюнхен, Байерн получи някакво възмездие. Наистина това стана в четвъртфинален двубой, а не във финал, наистина това бе първата среща, а предстои и реванш в Манчестър. Но...чакането си струваше. Защото Байерн победи един голям отбор, един от най-добрите в света , притежаващ може би най-опитния треньор и най-опасния нападател.
Началото на сезона не предваше подобно нещо. Новият наставник на "баварците" трябваше да се справя с огромната дупка оставена от Клинсман, с пълната бъркотия около състава и останалите статуии на Буда на базата на Забенер Щрасе. Но в крайна сметка с безкомпромисните си методи и истнски инат, Луис Ван Гал превърна ФК Холивуд в един боеспособен тим. Който победи Манчестър Юнайтед без голямата си звезда Ариен Робен, намиращ се във формата на живота си,
и без най-постоянния си състезател този сезон – Бастиян Швайнщайгер.
Всъщност в тима на Ван Гаал няма нито един от онези играчи, които плакаха на "Ноу Камп". Кан, Ефенберг, Шол, Куфур, Баслер и другите вече прекратиха кариерите си. Хицфелд пък е селeкционер на Швейцария, а Хьонес стана президент на клуба и вече не е долу на пейката. Но всички те със сигурно са гледали и със сигурност са се зарадвали. Може би им е било малко мъчно, че не успяха и те да участват в подобен двубой, но съдбата си знае работата. Феновете също са доволни. Техният тим победи един от фаворитите за спечелването на купата. В събота предстои мач със Шалке, а после реванша на "Олд Трафорд".
Но каквото и да се случи в тези срещи, споменът за вчерашния мач ще остане завинаги. Футболният свят отново знае, че Байерн се завръща сред големите. И когато на "Алианц Арена" отново прозвучи “Carmina Burana”, футболистите на Байерн ще излязат с гордо вдигнати глави.
