Огромно недоверие в началото и заслужени суперлативи в края. Дългият път от крайност до крайност националният ни отбор по баскетбол извървя с изключително достойнство в последните два месеца. Не се случва често български състезатели да се разделят предсрочно със сериозен спортен форум и вместо дежурните хули и обиди, да получат мащабни адмирации и похвали.
Ето това направиха баскетболистите от националният ни отбор и техният треньор Росен Барчовски. Това е най-сложното нещо в нашата чалгализирана държава. Тук, където всеки хули и псува, да накараш някой да обърне представите си за теб от лошо към добро, е по-голям подвиг, от това да постигнеш победа на Европейско първенство по баскетбол. На такова ниво се е сринал българският манталитет.
Чалгакултурата, обаче е навсякъде. Не само в музиката, не само в обличането или в поведението. Тя завладява и спорта. Ушите ни пламнаха да слушаме за пиянските подвизи и сексскандалите около българските футболисти, но въпреки това те са си абонирана тема №1. За елитните световни спортове като лека атлетика, плуване, тенис и баскетбол, у нас се говори от дъжд на вятър. За сметка на това някой упорито ни натрапва незнайни герои от измислени спортове. От сутрин до вечер ни занимават с тях.
Ценностите са тотално опорочени. На обречена битка с тях от време на време тръгват българските волейболисти, единици спортисти от индивидуалните спортове като Петър Стойчев, Цветана Пиронкова или Ивет Лалова. Няколко легендарни бивши спортисти и настоящи ръководители като Валентин Йорданов. Сега за щастие към тях се присъединиха баскетнационалите.
С представянето си на Европейското първенство в Литва, те показаха на българския спорт серия от отдавна забравени добродетели. Показаха как се играе със сърце и спортна злоба за България. Без премии, без подаръци ,без фотосесии и покана за чалгасветски събития. Баскетболистите ни направиха най-доброто представяне на такъв форум от десетилетия. След 22 години записаха първа победа на Евробаскет. След близо 30 години имат две победи на първенство на Стария континент.
Биха Белгия и богатата Грузия с огромен държавен бюджет за баскетболния си национален отбор с играчи и треньори от НБА. Отборът ни игра равностойно на колоса Русия и най-баскетболната от всички бивши югорепублики Словения – домакин на следващото Европейско първенство. Големите аплодисменти обаче са за огромния характер и себераздаване на баскетболистите ни. Нещо, с което безапелационно заличиха всички предимства на съперниците си.
Нещо, което е в основата на спортното послание и в същото време тотално забравено в българския спорт. Дано примерът им се окаже заразителен, защото в следващите седмици предстоят няколко събития, на които ще участват истински български спортисти от легитимни спортове, а не измислени герои от измислени дисциплини. Стискайте палци за националния ни отбор по волейбол на Европейското първенство в Чехия и Австрия, на борците и боксьорите, чийто световни първенства предстоят.
