В коментар през юли направих паралел между Милен Радуканов и Станимир Стоилов. Сравнението само се наложи, след като и двамата започнаха своята треньорска кариера с едно "взривно" отпушване на потенциала на техните – общо взето силно лимитирани като възможности - футболисти.
През 2005 г. Мъри събра в Левски играчи от кол и въже – всички отписани от футбола - и за кратко извлече максимума от тях, като записа неочаквани за мнозина резултати. Нещо подобно стори в ЦСКА за няма и година Радуканов в началото на своята треньорска кариера, с това че успя коренно да промени поведението и играта на своите футболисти.
Ето, че животът ни дава нови поводи да обединяваме двамата специалисти под общ знаменател. И Мъри, и Радуканов предпочитат да залагат на един и същи състав и не може да се каже, че са фенове на вариативността. Същото се отнася и за тактическата постройка, която използват. Двамата имат сходни виждания за играта, които очевидно трудно подлежат на съмнение и промени.
Реваншът със Стяуа предизвика дискусии доколко навременни и прецизни са смените, които прави Радуканов. Той по принцип демонстрира общо взето нежелание много-много да оперира и да променя нещата на терена чрез резервните си играчи. Същото бе характерно и за Станимир Стоилов, изпатил си неведнъж от подобна "принципност".
Друг паралел между тях е максимата им, че "победата не бива да е на всяка цена". И двамата са фенове на атакуващия стил и не променят тази своя футболна философия, дори това да им струва загуба или отпадане. Във визитката на Стоилов има не едно и две тежки поражения само и само защото той отказваше да се прави на опълченец или бетонобъркач.
И още – и Мъри, и Радуканов – упорито показват, че не се съобразяват със съперника. За добро или за зло. За Стоилов това се знае отдавна, за Радуканов го разбрахме при елиминацията от Стяуа.
Също тогава – на пресконференцията след втория плейоф с румънците – Милен официализира по-глобалните си виждания за играта и за цялостното развитие на футбола у нас. Минути след отпадането от Лига Европа той говори за терени, стадиони, рефери, статут на треньори, взаимоотношения, инвестиции, програми... Нещо, което Стоилов правеше непрекъснато през последните 5 години, от което не се отказа, въпреки, че често му носеше много ирония и негативи...
Общото може да бъде продължено с преминаването им през двата гранда, но нека не се връщаме чак до там в историята.
Най-новото доказателство за сходство между двамата се оформи от последните изказвания на Радуканов пред медиите. Милен става все по-язвителен и заядлив с журналистите, като вече почти не пропуска да ги захапе с повод или без повод. Нещо, което бе характерно за ранния Стоилов, понякога позволяващ си твърде ехидни реплики към настървените медии. В интерес на истината обаче с годините Станимир преживя видима промяна в това отношение.
Милен и Мъри – с много сходства в старта на техните треньорски кариери...
