Още след тегленето на жребия за Шампионската лига отборът на Литекс беше определен за фаворит срещу дебютанта от Черна гора - Рудар. Очакванията бяха за убедителен успех още в първия мач и протоколен реванш в Подгорица. Успехът обаче, не само не беше убедителен, но и поставя под съмнение големите амбиции на тима.
Най-добрият в мача Ивелин Попов определи победата с 1:0 като смачкване на съперника, но дали е точно така. Шансовете на Литекс да продължи напред нито намаляха, нито се увеличиха, но оптимизмът сред феновете определено вече не е толкова голям. Началната фаза на подготовка не може да бъде оправдание за слабата резултатност срещу доста по-скромния съперник.
Самочувствието на Ивелин Попов идва от добрата му игра и красивия гол, но неговите усилия изглеждат крайно недостатъчни. А и най-вероятно той самият едва ли ще остане дълго в Литекс, след като беше наблюдаван от чужди мениджъри в този двубой.
Колкото и да е рано за категорични оценки, мачът срещу Рудар показа липса на изобретателност в атака. И ако не беше добрата реакция на вратаря Галато, то резултатът можеше да навява още по-песимистични мисли.
Най-вероятно Литекс ще преодолее това препятствие, но гледайки евентуалните следващи съперници за жребия в петък, то повод за оптимизъм няма. Похвални са усилията на Литекс за обновяване на стадиона и привличане на публиката. Този ентусиазъм се очакваше да се пренесе и на терена. Футболистите очакваха лесно да стигнат до победа с голяма разлика, особено след ранния гол в мача. Вместо това се получи хаотичен натиск и малко голови положения. Видяхме игра, нетипична за отбор, който изпревари в класирането с 12 точки ЦСКА и с 13 точки Левски.
Кризата при столичните грандове насочи вниманието и очакванията именно към Литекс, но може би е твърде рано за подобни нагласи.
